Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Следобеда на единайсети декември миналата година, Алисън Картър се върнала от училище и излязла от къщи, за да разходи кучето си Шеп. Нашето твърдение е, че Филип Хокин я е проследил до гората наблизо, където я е принудил да тръгне с него. В същата горичка по-късно беше открито кучето й — вързано за едно дърво, муцуната му беше залепена с лейкопласт — идентичен със закупения от Хокин една седмица по-рано от местния магазин.
После я е отвел в едно отдалечено място, пещера във вътрешността на запустяла мина. За съществуването на тази мина е чувал само един от останалите жители на долината. По пътя, докато минавали през друга горичка, Алисън успяла да се отскубне по някакъв начин, но той я догонил и двамата се сборичкали. Алисън ударила главата си в едно дърво и Хокин успял да я заведе насила в пещерата.
След като вторият й баща я довел на това място, където никой не можел да ги чуе или види, той отново я изнасилил брутално. После я убил. Впоследствие отнесъл трупа на друго място. Действително, трупът така и не бе открит, но това не е чак толкова чудно, като се има предвид, че варовиковите скални образувания около Скардейл са пълни с подземни пещерни системи, ями и пукнатини. Само че нямало как да се върне и да укрие останалите следи, защото когато се върнал у дома, навреме за чая, търсенето на доведената му дъщеря вече било започнало.
Доказан факт е, че изстрелите в пещерата са дадени с пистолет, впоследствие открит в имението на Филип Хокин, и то в една заключена пристройка, която самият той използвал като фотографска лаборатория. Знаем, че една негова риза е била силно зацапана е кръв, която доказано не е негова. Нито един от лабораторните резултати не противоречи на налагащия се извод, че Филип Хокин е убил Алисън Картър.
Съществуват огромен брой улики, които подкрепят твърденията на обвинението, и тях ние ще покажем в тази съдебна зала. Ако ваша милост позволи, бих искал да призова първия свидетел на обвинението.
Сампсън кимна.
— Продължавайте, господин Стенли.
— Благодаря. Призовавам госпожа Рут Картър.
Досегашната пълна тишина бе нарушена от изказваните шепнешком коментари. Единствено жителите на Скардейл мълчаха непоклатимо, с напълно безизразни лица. Тук бяха всички пълнолетни жители на селото, с изключение на тези, които щяха да бъдат призовани за свидетели. Всички се чувстваха явно неудобно в най-хубавите си неделни дрехи, но бяха твърдо решени да се убедят, че за тяхната Алисън ще бъде дадено възмездие.
Рут Картър прекоси съдебната зала, като гледаше право пред себе си. Не се поддаде нито за миг на изкушението да погледне към съпруга си на подсъдимата скамейка. Носеше обикновен черен костюм, освежен само от бялата якичка на блузата й. Облечените й в ръкавици ръце стискаха здраво малката черна чанта. Когато стигна до свидетелската ложа, тя се постара да застане така, че погледът и да не може да падне дори случайно върху Хокин. Произнесе клетвата, без да се обърква, с нисък, но ясен глас. Стенли избърса очи и я изгледа сериозно. Зададе формалните въпроси за име и връзка с обвиняемия, после се зае със същинския разпит.
— Спомняте ли си какво се случи следобеда на единайсети декември миналата година?
— Никога няма да забравя — отвърна тя простичко.
— Можете ли да разкажете пред съда какво стана на този ден?
— Дъщеря ми Алисън си дойде от училище и влезе в кухнята, където приготвях чая. Излезе веднага след това, защото трябваше да разходи кучето. Винаги правеше така, освен когато времето беше много лошо. Обичаше да поизлезе малко на чист въздух след деня, прекаран в класната стая. Последните думи, които чух от нея, бяха: „Ще си дойда скоро, мамо“. Оттогава досега не съм я видяла. Тя така и не си дойде. — Рут вдигна очи към катедрата на съда. — От този ден досега съм в ада приживе.