Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

Въжето се опъна и проскърца. Сърцето на Джо заби по-силно. Беше доволен, че Сам е навън. Това беше най-опасният момент от откриването на едно съкровище: изваждането на златото от нестабилната конструкция на погиналия кораб. В подобни моменти не беше изключено някой от членовете на екипажа да пострада.

Сандъкът се повдигна от морското дъно. Водолазите го наобиколиха и започнаха да се издигат нагоре заедно с него, като внимаваха да не докоснат нещо. Дан наблюдаваше въжето, провери здравината му и направи знак на Джо, че всичко е наред. Джо се гмурна зад сандъка. Няколко златни монети бяха изпадали от някаква цепнатина.

Основната му грижа беше златото да стигне непокътнато до повърхността на водата. Сега, след като вече бяха повдигнали сандъка от дъното, беше по-лесно. Наоколо лежаха разпръснатите кости на екипажа на «Камбрия», както и тези на майката на Клариса, но този път Джо успя да си наложи да не мисли за нея. В този миг беше моряк, а не учен, и задачата му беше да извади съкровището.

Щом изплува от трюма на «Камбрия», с облекчение установи, че навън е по-светло. Огледа се за Сам и го видя, че изчаква, отдръпнал се на известно разстояние от водолазите. Най-трудното беше свършило. Хората му излизаха един след друг от развалините на кораба, ескортирайки сандъка със златото. В един миг всяко движение замря. Сандъкът не можеше да излезе от отвора, но Джо веднага разбра, че проблемът не е сериозен. Въжето се беше омотало в една дъска и беше прекалено опънато, за да могат да го откачат. Дан даде сигнал на човека, обслужващ макарата, и той веднага отпусна въжето. Джо се върна назад. Посегна да откачи въжето и в същия миг видя акулата.

Приближаваше бързо. Беше лъскава, с черен гръб и бял корем и плуваше право към Сам. Хищникът отвори широката си челюст. Зъбите му проблеснаха. Джо забеляза объркването, изписано на лицето на брат си. Очите на Сам се бяха разширили от ужас. Младежът отвори уста и изпусна огромно количество въздух.

Джо грабна един прът от дъното. Нямаше никакъв план, дори не беше в състояние да разсъждава. Единственото му желание беше да защити брат си. Спусна се към акулата и се опита да я прогони, размахвайки безполезното парче дърво в ръката си. При рязкото движение тръбата на кислородната му маска се закачи в нещо и Джо почувства как притокът на въздух спира. Свали бутилката от гърба си и я остави да виси там. Сам стоеше неподвижно на мястото си, а морският хищник кръжеше около него. Неочаквано акулата плесна с опашка и се отдалечи. Джо я проследи с поглед, после се усмихна на Сам. Хлапето, здравата се беше уплашило.

Сам заплува към Джо и извади маркуча от устата си, готов да сподели оставащия му кислород с брат си. Джо му направи знак, че всичко е наред. Беше поел достатъчно въздух, за да му стигне, докато изплува на повърхността. Само че Сам продължи да се придвижва към него, а ръката му, която държеше накрайника на маркуча, беше протегната напред. Точно в този момент сандъкът излезе от отвора, в който беше заседнал. Буквално прелетя покрай Джо, а въжето изтръгна металните скоби от пясъка и свободно се разлюля във водата. Останките на «Камбрия» се разтресоха. Усещането беше като при земетресение. Джо посегна да отблъсне Сам.