Град на стълби [City of Stairs - bg]

Несрев се колебае и поглежда към офицерите си — те изобщо не изглеждат ентусиазирани.

Зигруд издава друг от тихите си звуци, сякаш преценява нещо наум. После казва:

— Аз мога да го убия.

Тишина.

Всички бавно се обръщат към него.

Шара го поглежда с тревога. „Сигурен ли си, че искаш да тръгнеш по този път?“ Но изражението на Зигруд е неразгадаемо.

— Какво? — казва Малагеш. — Как?!

— То е… — Зигруд изкривява лице в спечената гримаса, която прави всеки път, когато се мъчи да преведе някакъв дрейлингски израз — водно нещо — довършва накрая. — А аз съм убивал много водни неща.

— Но… такова… вие сериозно ли? — пита Несрев.

— Убивал съм — повтаря Зигруд — много водни неща. Това ще е различно… — Гледа съсредоточено как Урав понечва да изреже нова дупка в леда, преди да се откаже. — Но не чак толкова различно.

— Какво точно ще искате от моите хора? — пита Несрев.

— Не мисля… — Зигруд се почесва замислено по брадичката, — не мисля, че твоите хора ще ми трябват.

— Ти сериозно ли твърдиш, че можеш сам, без чужда помощ, да убиеш Божествена ужасия като онова там? — пита Малагеш.

Зигруд се замисля, после кимва.

— Да. Обстоятелствата са благоприятни. Реката не е голяма.

— Солда е широка почти една миля! — казва Несрев.

— Но не е море — казва Зигруд. — Нито океан. С каквито съм свикнал аз. А и е покрита с лед… — Свива рамене. — Напълно е възможно, да.

— Чудовището вече уби почти трийсет души тази нощ, сър — казва Несрев. — Лесно ще убие и вас.

— Може би. Но. Ако стане така… — Зигруд вдига отново рамене. — Значи ще умра.

Несрев и другите офицери го зяпват невярващо.

Шара се изкашля тихо и казва:

— Преди да продължим този разговор, първо бих искала да попитам капитан Несрев дали одобрява.

— Защо ви интересува моето мнение, по дяволите? — пита Несрев. — Вашият човек е решил да си сложи главата на дръвника, така че вие решавате.

— Да, така е, но въпреки Световните регулации онова нещо под леда все пак е свещено за голяма част от Континента — казва Шара. — То е създание от легендите, на които се основава вашата култура. То е част от наследството ви. Ако искате да ви го убием — да убием, на практика, една жива легенда, — то ние държим да получим изричното ви разрешение в този смисъл.

Несрев се вкисва.

— Тоест искате да си вържете гащите.

— Може би. Но Урав е неразделна част от немалко ваши легенди. Ние, от своя страна, сме чужденци. Някои континентали биха сметнали, че убийството на Урав е равносилно на светотатство, че като го убиваме, ние унищожаваме безценно произведение на изкуството.

— Да де — казва Малагеш. — Само дето в конкретния случай произведението на изкуството изскача от реката и убива хора.

Шара кимва.

— Така е.

Несрев се начумерва. Докато си блъска главата над неприятната дилема, трима полицаи се появяват задъхани и залитащи на моста. Единият е Виктор, когото капитанът е пратил да извика Микхаил и Орност, преди чудовището да ги е докопало; другите двама, изглежда, са въпросните Микхаил и Орност. Единият стиска дясната си ръка над лакътя, ръката му е цялата в кръв.