Град на стълби [City of Stairs - bg]

Жълтата светлина потъва. „Готви се — осъзнава Шара, — готви се за скок…“

А после то изскача от дупката, парчета лед литват като снаряди; движението е толкова стремително и мощно, че водни пръски стигат чак до тях, на моста, въпреки разстоянието.

Несрев и офицерите му започват да крещят; Малагеш затиска устата си с длан; Шара и Зигруд, свикнали с подобни ужасии, само гледат безмълвно.

Не е точно медуза, не е точно сепия, нито гигантска скарида, а десетметрова комбинация от трите — полупрозрачно същество с дълъг гръб с черна коруба и нещо като глава, почти изцяло скрита от грозд размятани пипала, достатъчно дълги да стигнат до брега на реката, вдигнати за удар като копията на рота пиконосци.

Две фигурки се раздвижват на брега и хукват с писъци. Едната е твърде бавна, очевидно — пипало се стрелва към нея, удря я като камшик и фигурката се завърта около себе си.

— Боговете да не дават, не! — шепне Несрев.

Ала друг офицер дотичва със запалена факла и я хвърля към атакуващите пипала. Създанието реагира с кратко колебание, точно колкото офицерите да се отдалечат на безопасно разстояние.

Съществото изпълзява нагоре по брега и надава след тях крясък, който странно напомня на птичи. Пипалата му претърсват брега на реката, увиват се около камъни и ги мятат по изтеглящите се офицери. Нито един не ги уцелва, повечето се стоварват върху покрива и стените на една малка къща. Съществото надава още два пъти птичия си крясък, преди да се хлъзне назад към отвора в леда и да потъне.

— Богове — възкликва Несрев. — Богове! Какво е това нещо?

Шара кимва, доволна, че се е оказала права в догадката си.

— Мисля, че знам какво е. — Забърсва с шала си стъклата на очилата. „Онзи, който дебне в тъмни места — спомня си Шара, — повлича недостойните и ги поглъща…“ — Според мен, капитан Несрев, ние току-що видяхме с очите си пословичния Урав.

Кратко мълчание.

— Урав?! — пита един офицер. — Урав Наказващия?

Несрев му махва трескаво, посяга му почти, сякаш да каже: „А бе ти даваш ли си сметка кой те чува?“

— Спокойно, капитане — казва Шара. — Напълно нормално е да сте чували за него. Да, Световните регулации забраняват да го признавате на глас, но… настоящата ситуация е… извънредна, да речем.

— Мислех, че Урав е герой от детска приказка — казва унило друг офицер.

— О, не. — Шара клати глава. — Колкан често пращал демони, така наречените „фамилиари“, или други божествени създания да му вършат работата. Сред тях Урав бил най-лошият и най-опасният, както и личният му фаворит, изглежда. — Гледа как жълтото око се върти под леда, ту към единия бряг, ту към другия, вероятно в търсене на грешници. „А за Урав — мисли Шара — кажи-речи всички са такива.“ — Създание на дълбините, в чийто търбух душите на прокълнатите треперят под страшния му взор.