Град на стълби [City of Stairs - bg]

— Морето да ми е на помощ! Тази жена не може ли да говори, без да вика?

Няма нищо против, че Малагеш е поела командването в този критичен момент — а и случилото се е в нейната юрисдикция, — което дава възможност на Шара да остане настрана. Ала тайничко ѝ се иска Малагеш и хората ѝ да се разкарат от посолството.

Зигруд седи в ъгъла на кабинета и точи черния си нож. Стържещият звук сякаш става все по-силен, буквално ехти в главата ѝ.

— Точно сега ли трябва да го правиш? — пита тя.

Зигруд намалява натиска на острието върху точилото.

— Май не си в настроение.

— Едва не изгорях!

Той вдига рамене и плюе върху ножа.

— Не ти е за пръв път.

— Да, но този път подпалихме и унищожихме стотици години безценна история! — изсъсква тя, понеже не смее да го изкрещи.

— Е, и?

— Е, и… това е най-големият провал в професионалната ми кариера! А аз не обичам провалите. Не съм свикнала да се провалям.

Стърженето на острието в точилото се забавя още.

— Вярно е, че за пръв път правим такава грешка.

— Де да беше една! Откакто сме стъпили в Баликов, правим само грешки! — Надига чашата си с чай, както моряк надига бутилка с уиски.

— Е, от друга страна е добре да приключиш с грешките си наведнъж.

— Оптимизмът ти изобщо не ми помага — казва тя. — Почти съжалявам, че дойдохме тук.

— Почти?

— Да, почти. Защото колкото и… колкото и затънала в лайна да е тази операция, пак не бих я поверила на никой друг в министерството. Само си помисли какво би станало, ако Комалта беше тук, или Юсуф!

— Те още ли са живи? Мислех, че вече са им видели сметката.

— Именно! — Тя става, отива при прозореца и го отваря. — Имам нужда от чист въздух. Главата ми направо се пръска от този шум! — Вдишва дълбоко, заслушва се, после разтърква отчаяно очи. — Дори улиците тук крещят! Няма ли поне едно тихо място в този проклет град… Чакай, колко е часът?

Зигруд застава до нея.

— Късно е. Много е късно за толкова шум. — Кривва глава. — Това наистина са крясъци. Мислех, че преувеличаваш.

Шара плъзга поглед по тъмните улици на Баликов.

— Какво става?

Нов вой в нощта. Някой търчи по улицата долу и пищи.

— Нямам представа — казва Зигруд.

Долу Малагеш гневно диктува отговор до генерал Ноор, че не ставало въпрос за пряко нападение, което би било заплаха за сигурността, но че Ноор трябвало да реагира сякаш е било пряко нападение, защото те имат нужда от съдействие веднага.

Шара отваря прозореца докрай. Откъм реката долита трясък. Над покривите се издига облак бял прах.

— Сграда ли се срути току-що? — пита тя.

Още хора тичат по улиците. Прозорци светват, отварят се врати. Някакъв мъж пита високо какво става, повтаря въпроса си няколко пъти. Накрая му отговарят: „Има нещо във водата! Във водата!“