Град на стълби [City of Stairs - bg]

Ниските зидове на моста Солда не предлагат заслон от студения вятър, затова почти всички са клекнали и надничат над парапета. На Шара ѝ се иска да се е увила в кожи от глава до пети, а ботушите ѝ да имат тройна подметка от гума. Колкото до Малагеш, тя не е спряла да псува, откакто са излезли от посолството, макар че през последните минути дори нейните псувни са започнали да зъзнат. Капитан Несрев седи, облегнал гръб на зидания парапет, и приема рапорти и пратеници от своите офицери, които са заели позиции по улиците и в къщите край реката. Единствен Зигруд стърчи над парапета и оглежда широката заледена река; коленичил е, но мразовитият вятър брули лицето му.

Шара надниква над зида. Солда прилича на пъзел, с грамадни дупки в леда, някои съвършени кръгове, други също толкова съвършени полумесеци. Две къщи на западния бряг са с напълно откъртени фасади — парчета бял варовик лежат в калта като буци сирене.

— Там… — пита Шара, — там ли е нападнало?

— Да — казва Несрев. — Станало е преди да ни уведомят. Цяло чудо е… — Капитанът млъква стреснато, но Шара му махва да продължи. — Имаме късмет, че не е атакувало моста. Да се надяваме, че мостът е прекалено голяма хапка за това нещо, каквото и да е то. Следващият мост е чак на четири мили оттук.

— Колко са жертвите? — пита Малагеш.

— Засега знаем за двайсет и седем загинали или в неизвестност — отговаря Несрев. — Грабнати от бреговете на реката, всмукани през леда или измъкнати от къщите им.

— Да му се не види — мърмори Шара. — Какво… какво знаете за това чудо?

Несрев се колебае, после бавно казва:

— Описват го… като морско чудовище с много ръце.

Кратко мълчание, докато Шара осмисля казаното; Несрев и офицерите му я наблюдават, чакат да видят реакцията ѝ.

— Нещо като дракон? — пита тя накрая.

Несрев видимо е облекчен, че посланикът приема думите му сериозно.

— Не, по-скоро като… като морско животно, но исполинско.