![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Най-отгоре имаше нещо, някакъв плик, стар и пожълтял, адресиран до Дороти Никълсън във фермата Грийнейкърс. Клеймото беше масленозелено и на него беше изобразена кралица Елизабет в мантия за коронация. Лоръл внезапно усети трепета на спомен, когато видя това изображение на кралицата, сякаш беше нещо важно, обаче не се досещаше защо. Нямаше адрес на подател и тя прехапа долната си устна, когато отвори плика и измъкна отвътре кремавата правоъгълна картичка. По средата с черно мастило бяха изписани две думи: "Благодаря ти". Лоръл обърна картичката, но не откри нищо повече. Повъртя я в ръце, недоумявайки.
Вероятно много хора са имали причина да благодарят на майка ѝ през годините, но определено беше странно да го направят така анонимно — без обратен адрес, без подпис. А фактът, че Дороти държеше картичката под ключ, беше още по-странен. Според Лоръл това беше доказателство, че майка ѝ е знаела точно от кого е картичката, нещо повече, че онова, за което въпросният човек благодареше на майка ѝ, е тайна.
Което правеше нещата още по-странни — дотолкова, че сърцето на Лоръл заби учестено, — но не задължително свързани с нейното проучване. (Или напротив, имаше вероятност това да се окаже водещата следа, обаче Лоръл не виждаше начин да разбере със сигурност, поне на този етап. Освен ако не попита майка си направо, а тя не възнамеряваше да го прави. Все още.) Пъхна обратно картичката в плика и го плъзна по вътрешния ръб на сандъка, където той заседна до някаква дървена статуетка — господин Пънч, установи Лоръл с полуусмивка и се замисли за ваканциите у баба Никълсън.
В сандъка имаше още един предмет — толкова голям, че го запълваше почти изцяло. Приличаше на одеяло, но когато Лоръл го извади и го разгърна, се оказа палто, доста проскубана кожа, която някога е била бяла. Лоръл повдигна палтото за раменете, изпънала ръце, и го огледа, както би направил човек, ако преценява дали да го купи в магазина.
Една от вратичките на гардероба в дъното на тавана беше с огледало. Като деца си играеха в този гардероб, поне Лоръл — другите се страхуваха, което превръщаше гардероба в идеално скривалище, където тя свободно можеше да потъва във въображаемите си истории.
Лоръл отнесе палтото до гардероба и го облече. Огледа се, въртейки се бавно на едната и на другата страна. Палтото беше дълго малко под коляното, имаше копчета отпред и колан на талията. Кройката му беше прекрасна, каквото и да е мнението ѝ за кожените палта, личаха си вниманието към всяка подробност, хубавият силует. Лоръл не се съмняваше, че някой е платил доста пари за това палто като ново. Запита се дали въпросният някой е била майка ѝ и ако е така, как момиче, което работи като прислужница, може да си позволи такава изискана дреха.
Докато съзерцаваше отражението си, в съзнанието ѝ изникна отминал спомен. Лоръл не обличаше палтото за пръв път. Беше дъждовен ден по времето, когато тя беше още момиче. Бяха подлудили майка си, понеже цяла сутрин тичаха нагоре-надолу по стълбите, и Дороти ги натири на тавана да си организират маскарад. Децата Никълсън разполагаха с огромен сандък, който майка им поддържаше пълен със стари шапки, ризи и шалове забавни неща, попаднали ѝ отнякъде, които можеха да се превърнат в нещо прелестно чрез силата на детското въображение Докато сестрите ѝ се издокарваха с любимите си костюми, Лоръл забеляза някаква торба в един ъгъл на тавана, от която се подаваше нещо бяло и пухкаво. Извади палтото и веднага го навлече. После застана пред същото това огледало, започна да се любува на отражението си и си помисли колко величествено изглежда — като зла, но прелестна Снежна царица.
Лоръл беше дете и не забеляза проскубаните места по кожата, нито загадъчните тъмни петна близо до подгъва, обаче усети разкоша и авторитета, които вдъхваше това палто. Тя прекара няколко прелестни часа, през които разпореждаше на сестрите си да влизат в клетки, заплашваше ги, че ще насъска вълците си срещу тях, ако не се подчиняват на заповедите ѝ, избухваше в зловещ кикот. Когато майка им ги повика за обяд, Лоръл дотолкова се беше привързала към палтото и неговата интригуваща сила, че и през ум не ѝ мина да го свали.
Изражението на Дороти, когато видя най-голямата си дъшеря да влиза в кухнята, трудно се поддаваше на тълкуване. Не остана доволна, но и не се разкрещя. Беше по-зле. Лицето ѝ пребледня, а когато заговори, гласът ѝ трепереше: