Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Защо е прекъснат този участък? — поинтересува се Дженаро.
— Знам ли! — отвърна Арнолд. — Вероятно е повреден от бурята или от паднало дърво. Третото прекъсване е ето там, точно до реката. Не знаем причината и за него.
Докато гледаше картата, Дженаро забеляза, че тя става все по-подробна и се изпълва със зелени точици и номера.
— Какво е това?
— Животните. Сензорите за движение отново са се задействали и компютърът започва да открива местоположението на всички животни в парка. А също и на другите движещи се обекти.
— Имате предвид Грант и децата — рече Дженаро, вторачен в картата.
— Да. Пренастроихме компютъра да търси повече от четиристотин обекта. Така че ако те се движат някъде из парка — каза Арнолд, — сензорите ще ги засекат като допълнителни животни. — Той внимателно огледа картата. — Но засега не виждам животни в повече.
— А защо преброяването трае толкова дълго? — полюбопитства Дженаро.
— Сигурно разбирате, господин Дженаро — обясни Арнолд, — че освен динозаврите в парка се движат и много други обекти. Клонки, разлюлени от вятъра, прелитащи птици, какво ли не. Налага се компютърът да елиминира тези допълнителни движения, а това може би ще трае… А, ето! Преброяването приключи.
— Не виждате ли децата? — попита Дженаро.
Арнолд се завъртя на стола и пак погледна картата.
— Не — каза той, — в момента на картата няма допълнителни обекти. Компютърът е регистрирал всички обекти, отбелязани на нея, като динозаври. Може би са се покатерили на някое дърво или са се скрили някъде, където не можем да ги видим. Още е рано да се притесняваме. Няколко животни също не са се показали, например големият рекс. Сигурно е заспал и не се движи. Възможно е и хората да спят. Още нищо не се знае.
— Да се залавяме за работа! — решително каза Мълдун. — Трябва да поправим оградите и да върнем животните по местата им. Според компютъра пет животни са напуснали своите зони. Ще събера ремонтната група и ще тръгнем веднага.
Арнолд се обърна към Дженаро.
— Вероятно искате да видите как е Малкълм. Кажете на доктор Хардинг, че Мълдун ще има нужда от него след около час, за да ръководи прибирането на животните. Аз пък ще уведомя господин Хамънд, че скоро положението ще бъде овладяно напълно.
Дженаро мина през външната желязна врата и влезе през главния вход в хижата за сафари. Видя Ели Сатлър, която идваше по коридора, понесла няколко пешкира и тенджера с гореща вода.
— В другия край има кухня — каза тя. — Оттам взимаме вряла вода за превръзките.
— Как е той? — запита Дженаро.
— Неочаквано добре — отвърна тя.
Дженаро тръгна след Ели към стаята на Малкълм и се сепна, когато отвътре дочу смях. Математикът лежеше по гръб на леглото, а Хардинг му поставяше система.
— И тогава другият рекъл: „Право да ти кажа, не ми харесва, Бил. Започнах пак да използвам тоалетна хартия!“ Хардинг също се разсмя.
— Не е лош, нали? — усмихна се Малкълм. — А, господин Дженаро, дошли сте да ме видите. Сега вече знаете какви са последствията от опитите ми да оправя положението.
Дженаро предпазливо пристъпи в стаята.
— Това настроение се дължи на големите дози морфин — поясни Хардинг.
— Не бяха достатъчно големи, уверявам ви — каза Малкълм. — Божичко, нямате представа колко е стиснат с наркотичните средства. Намериха ли останалите?
— Не, още не — отвърна Дженаро. — Но се радвам, че вие сте добре.
— А как иначе — отвърна Малкълм, — със счупена кост и отворена рана на крака, която по всяка вероятност е инфектирана и започва доста силно да намирисва. Но винаги съм казвал, ако нямаш чувство за хумор…
— Спомняте ли си какво се случи? — усмихнато попита Дженаро.
— То оставаше и да не помня — възкликна Малкълм. — Нима допускате, че ще забравите, ако ви ухапе тиранозавър рекс? Ще го помните цял живот, уверявам ви. Макар че в моя случай това няма да продължи дълго… да, спомням си.
Малкълм описа как е избягал под дъжда от автомобила и как го е преследвал тиранозавърът.
— Сам си бях виновен. Беше много близо, но аз бях изпаднал в паника. Накрая той ме сграбчи между челюстите си и ме вдигна във въздуха.
— Как така ви сграбчи? — учуди се Дженаро.
— За тялото — отвърна Малкълм и повдигна ризата си. От рамото до пъпа му минаваше широк полукръг прободни рани, оставени от зъбите на динозавъра. — Вдигна ме между челюстите си, разтърси ме ужасно силно и ме хвърли на земята. А на мен ми нямаше нищо… Бях ужасѐн, естествено, но иначе бях добре, докато не ме просна на земята. При падането си счупих крака. И все пак ухапването не беше чак толкова страшно. — Той въздъхна.