Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
ще има полза да твърдя пред вас:
„Невинна съм“; когато мойта честност
е смятана лъжлива, за лъжа
ще вземете и нейната защита.
И въпреки това, ако небето
отгоре гледа ни — а то ни гледа! —
аз твърдо вярвам в туй, че Клеветата
ще руменее пред Невинността
и че Насилието ще трепери
пред тихото Търпение. Кралю,
от всички тук вий знаете най-твърдо,
макар да го признавате най-малко,
че винаги била съм толкоз вярна
и непорочна, колкото сега съм
нещастна и злочеста. А такава
съм повече от всички героини
на древността, представяни със цел
да трогват зрителите. Погледнете:
една кралица с власт над половина
от трона на мъжа си, дъщеря на
велик владетел, майка на надежден
наследник на престол, стои и дрънка
в защита на живота и честта си
пред всекиго, комуто се прище
да дойде да я слуша! За живота
милея толкоз, колкото човек
милее за скръбта, която с радост
отхвърлил би; но честното си име
в наследство ще оставя и за него
едничко боря се! Към съвестта ви
отправям зов: преди да ни гостува
крал Поликсен, какво бе мойто място
в сърцето ви и със какво го бях
спечелила? А след като дойде той,
какво извърших толкова нередно,
та тук съм днес? Ако на йота само
закона на честта съм нарушила
или показала съм — в дело, в мисъл —
към туй наклонност, каменни да станат
сърцата на присъстващите тук,
най-близкият ми сродник да извика
„Пфу, срам!“ над гроба ми!
ЛЕОНТ
Не помня случай
безсрамието, със което някой
е газел във разврата, след това
да му е липсвало, та да не може
да отрече срама си!
ХЕРМИОНА
Тук сте прав,
но поговорката ви, господарю,
за мен не се отнася!
ЛЕОНТ
Вий не щете
да я приемете!
ХЕРМИОНА
Приемам всичко,
което вий наричате вина,
но не и повече: за Поликсен,
когото съм обичала — признавам,
обичах го, но както той бе в право
от мене да изисква и със обич,
която подобаваше на дама
със моя сан; каквато — да, такава,
и друга никаква! — каквато вие
сам искахте от мен да му показвам,
така че моят отказ би бил дързост
към вас самия и неблагодарност
към госта ви, чиято обич — знаех, —
във детството продумала за пръв път,
бе дала дума, че ще бъде ваша!
А колкото до заговора, аз
не знам вкуса му и да ми го бяха
поднесли вече сготвен, пак не бих го
опитала! Едно аз знам: Камило
бе честен мъж, а по каква причина
избягал е от двора ви, това
и боговете няма да ви кажат,
ако не знаят повече от мен!
ЛЕОНТ
За бягството му знаели сте вие,
тъй както и за туй, което после
е трябвало да сторите!
ХЕРМИОНА
Кралю,
езикът ви за мен е непонятен.
Направил сте живота ми мишена
на своето бълнуване и аз
на вас го предоставям.
ЛЕОНТ
Значи тъй —
бълнувал съм греха ви. Това пале
от Поликсен и то е сън. Тъй както
преди — подобно всички като вас —
без капка свян били сте, тъй сега сте
без капка истина! Но няма полза
от туй усукване, защото както
прокуден бе законно твоят изрод,
понеже нямаше баща за него
(и за това вината всъщност беше
пак твоя повече!), така и ти
закона на страната ще усетиш
и знай, че той ти обещава смърт
във най-добрия случай!
ХЕРМИОНА
Господарю,
пестете си заплахите! Тоз ужас,
със който стряскате ме, е за мене
жадуван блян. Животът вече няма
с какво да ме зарадва: обичта ви,