Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
Мараси открехна вратата на един от шкафовете на странния кораб и проследи с поглед мъжа на име Айрич, който се отдалечи през зейналата дупка на стената. МеЛаан се измъкна от шкафа в отсрещния край на коридора и вдигна длан да я предупреди да не мърда, след което се промъкна до дупката, за да види къде отива Айрич.
Мараси зачака разтревожено. Макар задълженията ѝ като констабъл да включваха по-скоро анализ и разследвания, беше ходила на достатъчно полицейски операции в Елъндел. Смяташе, че е обръгнала на това — но, Хармония, тази мисия започваше да я изнервя. Твърде малко сън, твърде дълго промъкване и криене с ясното съзнание, че всеки момент някой може да се появи иззад ъгъла и да те завари там, където явно не ти беше мястото.
МеЛаан най-после ѝ махна с ръка да се приближи, тя се измъкна от шкафа и коленичи до кандрата на входа.
— Влезе в онази стая — обясни тя и посочи към една врата на стената. — Сега какво?
— Ще изчакаме само още мъничко — каза Мараси. — Да видим дали ще излезе пак.
Уакс се прокрадна напред по дървените дъски на скелето. Далекогледът на МеЛаан му позволи да огледа добре пода на постройката, макар че определено би предпочел да имаше бинокъл. Разучи всичко внимателно и с интерес забеляза, че МеЛаан и Мараси тъкмо се качват на кораба.
Този кораб… имаше нещо в него, което го тревожеше. Не се беше качвал на много плавателни съдове, но палубата на масивната машина му изглеждаше някак не наред. Къде бяха мачтите? Беше предположил, че са били счупени, но когато погледна отгоре, не видя следа от основите им. Възможно ли беше този кораб да плува с помощта на парен двигател, тогава? Или бензин?
Дори след като обиколи цялата сграда по високата пътека, не забеляза и следа от чичо си.
— Още ли няма нищо? — попита Уейн, когато Уакс свали далекогледа окончателно.
Уакс поклати глава.
— От северната страна на постройката има няколко стаи. Може да е там. А може да е и на самия кораб.
— Къде ще проверим сега, тогава?
Уакс потупа с далекогледа по дланта си. Измъчваше го същият въпрос. Как щеше да открие мишената си, без да привлече вниманието на пазачите отвън?
Уейн го побутна. Накуцващият мъж тъкмо слизаше от кораба под тях. Уакс насочи далекогледа към него и го проследи с поглед как изчезна в една от близките стаи.
— Не ти ли се стори някак нетърпелив? — попита Уейн.
— Да — съгласи се Уакс и свали далекогледа. — Какво изобщо са направили онези двете там, вътре?
— Може би са…
— Не искам да чувам предположението ти — прекъсна го Уакс. — Сериозно.
— Разбираемо.
— Хайде — каза Уакс и поведе обратно по сенчестата пътека към стълбите.
— Имаш някаква идея?
— По-скоро впечатление — каза Уакс. — Костюма не обича да говори с подчинените си. Всички, които разпитахме, разказват едно и също — предпочита да си подбира служители с известна власт и репутация и да оставя на тях да се заемат със задачите. Майлс, Стрелеца. Чичо ми мрази да го безпокоят.
— Значи…
— Куцукащият мъж сигурно играе подобна роля тук. Аломант е и чух да го споменават в имението на лейди Келесина; един от по-важните приближени на Костюма е, макар че май не се радва на особено благоволение в момента. Така или иначе, вероятно докладва направо на чичо ми.
— Значи ако го следваме достатъчно дълго…
— … ще намерим Костюма — довърши Уакс.
— Звучи добре. Освен ако нямат уговорка да докладва всеки следобед, в часа за чай — в който случай има да си чакаме доста време.
Уакс спря до стълбата и забеляза с изненада, че накуцващият мъж вече излиза от стаята. Не можеше да види ясно, защото огромният кораб скриваше голяма част от помещението, но го мярна да минава бавно пред съда, пак със същото изражение на решимост.
Уакс вдигна ръка, за да даде знак на Уейн да не мърда, и се наведе надолу с далекогледа. Мъжът прекоси склада и отиде при една самотна стая, подобна на тесните помещения, в които чакаха пазачите, вградена в югозападния ъгъл на постройката. Войникът вътре отстъпи настрани и го пусна да влезе. Когато вратата се отвори, Уакс успя да зърне достатъчно ясно стаята.
Сестра му беше вътре.
Едва не изпусна далекогледа. Вратата се затвори, така че нямаше как да погледне пак, но това със сигурност беше тя. Седеше на една масичка, а над нея се извисяваше масивният Монетомет, с когото Уакс се беше бил на влака.