Оковите на скръбта

Днес, обаче, „целият му живот“ изглеждаше като прекалено къс период от време, че да го прекарва в подобно начинание. Костюма и Закономерност си искаха оръжията и можеха да си ги вземат, защото Айрич искаше само едно.

Чудо.

— Елате с мен, моля — каза Айрич и продължи нататък по коридора с новата си походка.

Налагаше му се да си изработва различна на всеки няколко месеца, докато все повече от мускулите му отслабваха или изобщо отказваха да работят. Стъпка, бастун, провлачване на другия крак, вдишване. Стъпка, бастун, провлачване, вдишване.

— Каква великолепна дърворезба! — възкликна Стану и нагласи очилата на носа си. — Лельо, разпознаваш ли това дърво?

Станси пристъпи до него и махна на пазача с фенера да се приближи, за да може да огледа странната дървена конструкция. Отначало Айрич проявяваше подобен интерес към детайлите на кораба, но с всеки нов ден търпението му се изчерпваше все повече.

— Ако обичате — обърна се той към тях. — Ще имате колкото време пожелаете, за да изучавате, да тършувате и да предлагате теории. Но едва след като решим основния си проблем.

— Който е? — попита Станси.

Айрич посочи към арката на входа пред тях, охранявана от друг пазач — жена, която също носеше фенер. Тя му отдаде чест, когато я подмина. Технически погледнато, той беше Заседател — ранг, който се ползваше с известна тежест сред Котерията. Костюма и хората му ценяха високо научната мисъл. Властта и престижът, обаче, не означаваха нищо за него. Нито едното от двете нямаше да му донесе и един дъх повече живот.

Той влезе под арката и махна на групата от петима учени да дойдат и да видят внушителните машини, които изпълваха трюма на необичайния съд. Той самият не беше виждал нищо подобно преди — без чаркове или кабели. Приличаше повече на огнище, само че направено от лек метал с жилки други метали, които се точеха от него и продължаваха по стените. Като паяжина.

— Този кораб е пълен със загадки — заговори Айрич. — Вече забелязахте странните шарки по таваните, но въпросите относно значението им са едва началото. Какво е предназначението на стаята, където са окачени десетки черни качулки — като онези, които носят палачите? Открихме предмети, подобни на музикални инструменти, но доколкото можем да видим, те не издават никакъв звук. Водопроводната система на кораба е сложна и умело построена, и вече открихме кабинки, явно предназначени за мъже и за жени — но има и трети вид помещения, с неразбираеми символи на вратите. За кого са били построени? За представители на низшите социални прослойки? За цели семейства? За трети пол? Толкова много въпроси.

Направи пауза и продължи:

— И има един въпрос, по-важен от всички останали. Вярваме, че ако успеем да му отговорим, той ще ни предостави основа, върху която да градим всички по-нататъшни теории. Затова поканих и вас — най-блестящите умове от градовете по външния периметър на Басейна. Ако успеете да разрешите тази загадка, ще се сдобием с технологична мощ, достатъчна да ни осигури независимост от потисничеството на Елъндел веднъж и завинаги.