Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
— И какъв ще да е този въпрос? — попита професор Хавие.
Айрич се обърна отново към тях.
— Ами как изобщо се движи това нещо, разбира се.
— Не знаете ли?
Айрич поклати глава.
— Това, което виждаме, е в разрез с всичките ни научни познания. Някои от механизмите несъмнено са претърпели повреди заради корабокрушението, но както виждате, съдът е почти изцяло невредим. Би трябвало да ни бъде лесно да установим метода на придвижване, но засега той продължава да ни убягва.
— Ами капитана? — попита Стану. — Екипажът? Няма ли нито един оцелял?
— Те отказват да ни съдействат. Оказаха се доста неотстъпчиви.
„И доста крехки“, добави наум, преди да продължи:
— Освен това, езиковата бариера изглежда почти непреодолима. Затова поканих и вас, лорд Стану, в качеството ви на един от най-компетентните лингвисти в областта на древните езици в целия свят. Може би ще успеете да дешифрирате езика на книгите, които открихме на кораба. Лейди Станси, вие и професор Хавие ще оглавите екипа ни от инженери. Представете си само с каква мощ бихме разполагали, ако успеехме да се сдобием с флотилия такива кораби. Бихме могли да завладеем целия Басейн!
Учените се спогледаха.
— Не съм сигурна, че е добра идея за която и да е страна да има такава сила над останалите, професоре — каза лейди Станси.
А, да. Това не бяха политици. Трябваше да приложи същите доводи, както когато Костюма го беше изпратил да набере средства от богаташите.
— Да — призна той, — тази мощ ще е огромно бреме за нас. Но нима не е явно, че ще е по-добре то да лежи на нашите плещи, а не в ръцете на хората в Елъндел? И помислете само за всичко, което бихме могли да научим; всичко, което бихме могли да открием.
Учените възприеха тези думи по-добре и закимаха един след друг. Щеше да му се наложи да говори с Костюма — тези хора не биваше да се виждат като служители на един тоталитарен режим, а като добронамерено, безпристрастно движение, което работи в името на научния напредък и мира. Нямаше да е лесно, като се имаха предвид всички тези проклети войници, които маршируваха насам-натам и отдаваха чест за щяло и нещяло.
Приготви се да им обясни какво са научили до този момент с намерението да отвлече вниманието им с обещания за нови знания, когато по коридора отекна глас:
— Професор Айрич?
Въздъхна. Сега пък какво?
— Извинете ме — каза той. — Лейди Станси, може би ще искате да разгледате по-внимателно това устройство, което явно снабдява кораба с някаква енергия. Доколкото можахме да установим, не използва електричество. Бих се радвал да чуя независимото ви мнение, преди да ви обясня до какви изводи стигнахме ние. Трябва да отида да се погрижа за един въпрос.
Учените приеха идеята му с одобрение — може би дори с охота. Остави ги да работят и закуцука по коридора. „Твърде бавно, твърде бавно“, мислеше си той — както относно собствените си стъпки, така и относно възможността проучванията да напреднат значително. Не можеше да ги чака да изследват, да правят опити. Нуждаеше се от отговорите сега. Бе смятал, че на влака може да намерят…
Но не, разбира се, че не. Напразни надежди. Изобщо не бе трябвало да изоставя проекта. Стигна до края на коридора, но не откри и следа от човека, който го беше повикал. Раздразнен, той се върна обратно чак до арката и провери в един от страничните коридори. Трябваше да са се научили вече да не го викат така! Не виждаха ли колко му беше трудно да изминава дори къси разстояния?
Запъти се обратно по коридора, но се поколеба, когато забеляза, че вратичката на едно от малките багажни отделения на стената се беше отворила. Корабът беше осеян със стотици такива — съдържаха въжета, оръжия или други предмети. Но от тази беше паднало нещо, което се беше изтърколило на пода. Дребно, сребристо кубче.
Сърцето му подскочи от вълнение. Още едно такова устройство? Какъв късмет! Мислеше, че вече са претърсили всички подобни отделения. Вдигна го с усилие от пода, като се опря на здравото си коляно, протегна ръка и накрая се изправи с несигурно олюляване.
Планът му вече се оформяше. Щеше да каже на Костюма, че кубчето е било открито от един от шпионите му в Ню Сирън. Той щеше да отмени наказанието му — и може би даже да му позволи да отиде на втория обект, или да се присъедини към експедицията.
Въодушевен, Айрич изпрати един войник да държи под око учените, след което слезе с бавно накуцване от кораба, доволен, че най-после му беше провървяло.