Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Откъде смятате да започнете? — попита американецът.
Портата Аламгири беше останала зад тях, бяха стигнали до Портата Мусамман Бурж. Пред двамата западняци в шалвари се простираше огромно пространство, хармонично изпълнено със сгради и градини.
— От центъра.
Поеха из голяма градина, в която цареше блажен покой. Звънкото чуруликане на птиците се открояваше над далечния, но нестихващ шум на града. Оръдия, които бяха защитавали крепостта преди векове, днес красяха ъглите на крепостните стени, а отвъд тях се намираха руините на стария град, превърнат в бунище от занемарени постройки и вонящи улички.
Обаче тук, сред градината на крепостта, цареше хармония. Гигантски пръскачки поливаха зеленината; водните струи достигаха стволовете на дърветата и алеята, по която вървяха посетителите. Томаш и Сам трябваше да лавират, за да не бъдат намокрени.
Заобиколиха градината и се приближиха до първата сграда — каменна постройка с ниски врати. Томаш извади от джоба си скица на крепостния комплекс.
— Това е „Диван-и-Аам“ — разпозна я той. — Тук императорът могул е посрещал гостите си.
Двамата мъже се наведоха, за да минат през вратата.
— Тия могули навярно са били джуджета — каза Сам, след като забеляза, че портите във вътрешната част на комплекса също бяха ниски.
„Диван-и-Аам“ не беше пощаден от времето. Древният мрамор изглеждаше занемарен, макар че ясно се виждаха арабеските по повърхността му. Стените бяха напукани, с тебеширени надписи, оставени от невъзпитани посетители, навярно влюбени тийнейджъри, подът беше осеян с дупки. Вътре беше тъмно и необикновено прохладно, в пълен контраст с жарещото слънце отвън. Залите бяха тесни, сякаш бяха част от детски кът Пенджаб120. Двамата мъже ги огледаха старателно, но не откриха нищо.
— Не е тук — заключи Томаш.
Излязоха на терасата и се загледаха в двора отсреща, където имаше малка градина с пресъхнало езеро с открити водопроводни тръби. По-нататък се виждаха други сгради, а отвъд стените се простираше градът, обвит в плътен смог.
Сам посочи останалите сгради на комплекса.
— Нека да потърсим от другата страна.
Преди да поеме към стълбището и да се спусне в градината, Томаш хвърли последен поглед към терасата на „Диван-и-Аам“. И точно тогава съзря синеещо се петно, което се подаваше едва забележимо под арката вляво. Беше цилиндрична кутия от синя пластмаса, с изписани с бяло букви.
Кутия за боклук.
Томаш се вцепени, загледан в белите букви по кутията. Приличаше на хипнотизиран.
— Какво има? — попита Сам.
Историкът машинално посочи кутията за боклук. Двамата дълго я съзерцаваха отдалеч, сякаш се опасяваха да видят какво има вътре. Първи реагира американецът. Пъхна ръка под дрехата и стисна оръжието. Макар че пистолетът остана скрит, той зае позиция, като да гарантираше сигурността на периметъра.
— Вижте какво има вътре.
Томаш се приближи бавно и наведе глава, за да огледа съдържанието на боклукчийската кофа. Видя зелена кутия от безалкохолно питие и бял пакет от пържени картофи. Протегна ръка и махна пакета, опитвайки се да съзре какво имаше отдолу. Различи повърхност с тъмножълт цвят, заприлича му на картон.
— Има нещо.
— Извадете го.
Историкът бръкна предпазливо в боклукчийската кофа и докосна жълтеникавата повърхност. Наистина беше картон или дебела опаковъчна хартия. Хвана подаващия се край и го извади на светло.
Плик.
Огледа го отпред и отзад, нямаше нищо написано. Размени поглед със Сам. Американецът кимна с глава, окуражавайки го да отвори плика. Томаш откри, че е превързан с връв. Развърза я и отвори плика. Пъхна ръка вътре и напипа гладка и хладна повърхност.
— Е? — изгуби търпение Сам.
— Спокойно.
След като се убеди, че няма кой да ги шпионира, Томаш бръкна в плика и измъкна нещо, което приличаше на пластифициран лист хартия с размери А4. Обърна го към себе си и спря поглед на него.
Сърцето му подскочи.
— Господи!
Като видя изражението на историка, Сам не можа да сдържи любопитството си.
— Какво видя? Какво е това?
Пребледнял, Томаш обърна листа към американеца. Сам разбра, че това е увеличено изображение на снимка от мобилен телефон. Образът беше тъмен и леко размазан. На снимката се виждаше кутия с надпис на кирилица. А най-отгоре, между руското знаме и буквите на кирилица, се открояваше един познат символ.
120
Област, разделена между Пакистан и Индия. В случая авторът прави аналогия с Portugal dos Pequeninos, Португалия на малките, детски кът в Коимбра, където са пресъздадени до най-малкия детайл известни сгради, храмове, катедрали от страната, съобразени с ръста на малките деца. — Б.пр.