Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Кое?
Земята пред пръста беше нашарена с черти. Томаш завъртя глава, опитвайки се да разчете рисунката, която Закариас се беше опитал да нарисува на земята, преди да умре. — Трябва да е било нещо важно — досети се той. — Никой не би пропилял последните мигове от живота си, за да нарисува нещо безсмислено.
Отново обърна глава и се загледа в чертите. Не беше рисунка, проумя той.
USE
ME
Бяха букви.
— Use me? — възкликна въпросително Томаш. — Какво, по дяволите, ще рече това?
— Моли да го използвате — каза Сам, превеждайки изречението.
Историкът смръщи вежди заинтригувано и поклати глава.
— Не виждам никакъв смисъл!
Далечният писък на сирена раздра въздуха и ги върна към реалността. Сам сграбчи ръката на Томаш, този път с решителност, която не допускаше и най-малкото колебание, и го дръпна с все сила.
— Let’s go!118
XXXVI
Фигурата, която се появи на рампата на пристигащите на летището в Лисабон, привлече погледите на всички. Беше жена, покрита от главата до петите в ислямско облекло, нещо необичайно в португалската столица.
Ахмед, който беше сред малцината посрещачи, впери поглед в срамежливата девойка и позна очите й.
— Адара! — извика той, вдигайки ръка. — Адара! Насам!
Отиде да я посрещне на края на рампата. Макар че често се бяха виждали в магазина за наргилета, никога не бяха разменяли и дума. Адара идваше надлежно забулена и покрита, но въпреки това се виждаше, че се бе превърнала в жена. Имаше същите блестящи като перли очи, сияещи върху лицето й на ангел.
Преливащ от щастие, Ахмед я отведе в новия си апартамент в Монте Капарика, където се беше преместил, за да е по-близо до факултета. Гости я с печено шилешко и ориз по арабски — вечеря, която бе приготвена от Бина, жената на Фарук.
— Вкусно ли е? — попита той, опитвайки се да завърже разговор.
Адара мълчаливо потвърди.
— Изморена ли си?
Тя отново поклати утвърдително глава, без да вдига очи от храната. Момичето явно не бе от най-разговорливите и това разочарова Ахмед. Намираше я за красива и му се щеше да е по-весела, но тя изглеждаше затворена като мида. Младоженецът сви рамене примирен. Когато му дойдеше времето, щеше да разцъфне, каза си той.
След вечерята усетиха неловкост. И двамата знаеха какво трябва да се случи след това, но не им беше ясно как се стига до този момент. Ахмед се замисли по въпроса и реши да действа по заобиколен път.
— Искаш ли да видиш апартамента?
Адара вдигна уплашено очи. Разбра много добре каква е целта на въпроса. Ахмед изтълкува мълчанието й като подразбиращо се съгласие, подобаващо поведение за скромна и целомъдрена жена, и я поведе към стаята. По средата имаше голяма спалня и той й кимна да се отправи натам. Адара се подчини и легна облечена на леглото, вцепенена, шарейки нервно с очи.
Съпругът изгаси лампата и легна до нея. Не знаеше какво се прави при такива случаи, тъй като това беше тема табу дори в мъжките разговори. Имаше някаква смътна представа, че всичко бе между краката й. Събра кураж и пъхна непохватно ръка под роклята, опипвайки я, докато не откри топла цепнатина. Почувства ерекцията в панталоните си и припряно се съблече.
После леко се плъзна отгоре й, опитвайки се да проникне в нея. Не се получи. Сигурно имаше някакъв механизъм, който и двамата не познаваха. Тогава му хрумна да й разтвори краката и отново й се нахвърли. Тя изстена от болка в момента, в който съпругът й успя да проникне в нея.
Стана набързо и припряно. След две минути Ахмед стана и отиде да се измие. После беше неин ред. Съпругът й се върна в стаята, запали лампата и очите му заискриха от радост и облекчение, когато видя петното от кръв на чаршафа.
Университетският кампус на факултета за наука и технологии на Нов лисабонски университет се намираше на „Монте де Капарика“, близо до апартамента, където живееха. Записа се да учи електроинженерство и се посвети на изучаването на различните дисциплини от курса. Ходеше на лекции по предмети със странни наименования като „Теоретична електротехника“, „Електроизмервателни уреди“, „Електромеханично преобразуване на енергията“ и „Електрозадвижване“. Не бяха най-престижните дисциплини на света, но Ахмед им се посвещаваше с истинска всеотдайност.
Но ако в университета нещата вървяха добре, вкъщи не всичко беше наред. Адара постоянно бе потисната. Беше много различна от веселото и забавно момиче, на което се беше възхищавал в магазина за наргилета в Кайро.
118
Да тръгваме! (англ.). — Б.пр.