Божият гняв

— Добре ли сте? — попита Сам, без да го поглежда.

Томаш се надигна и се опря на лакът, прокарвайки ръка по ранената си гръд.

— Този тип ме докопа — каза той, преценявайки реакцията на тялото си. — Но, изглежда, е само драскотина.

— Сега ще проверим.

Вниманието на португалеца се насочи от раната, която цапаше ризата му с кръв, към американеца.

— Вече си мислех, че никой няма да се появи! — промърмори той. — Не чухте ли, че вашият приятел ви вика?

— Чух.

— Тогава защо, по дяволите, се забавихте толкова?

— Забавиха ме други главорези. — Кимна с глава към дъното на улицата, където две тела лежаха проснати на земята. — Забавих се малко, докато се оправя с тях.

Кррррр.

— Blackhowk! Какво е положението?

— Bluebird е окей — осведоми го Сам. — Charlie е мъртъв.

Историкът се изправи полека и, залитайки, се приближи до Закариас, който лежеше безжизнен край локва кръв, изтекла от врата му. Но вече беше спрял да кърви. Томаш коленичи до бившия си студент и сложи два пръста под ухото му, опитвайки се да долови пулс.

Нищо.

Хвана китката му, но и тук не усети пулс.

— Е? — попита Сам.

Томаш поклати тъжно глава. Американецът освободи едната си ръка и също приклекна до Закариас, да премери пулса му. Достатъчен му беше миг, за да стигне до заключението.

— Мъртъв е.

Кррррр.

— Здравей — беше гласът на Ребека. — Какво става? Случило ли се е нещо?

— Инцидент — отговори Сам. — Изгубихме Charlie. Трябва да се махаме оттук.

— Но какво става? Как е Том? — Трескавият й глас издаваше безпокойството й. — Том! Добре ли сте?

— Добре съм.

— Shopgirl, освободи линията — нареди Сам. — Трябва да се измъкнем оттук.

Неколцина човека се бяха запътили към тях, взирайки се в безжизнените тела на Закариас и непознатия. Сам изглеждаше напрегнат. В желанието си да напусне това място, преди да е дошла полицията, той дръпна Томаш за ръката. Но историкът не искаше да изостави трупа на бившия си студент и отблъсна ръката на американеца.

— Вижте какво, трябва незабавно да се махаме оттук! — каза Сам. — Той е мъртъв, нищо не може да се направи.

Томаш хвърли последен поглед към Закариас, сякаш си вземаше сбогом. Вгледа се в изцъклените му очи, прерязаната шия, опънатата ръка с показалеца, набраздил земята…

— Чакайте!

Сам изгуби търпение.

— Сега пък какво има?

Томаш пак се приближи до тялото, навеждайки се над безчувствената ръка на Закариас.

— Какво е това?

Американецът се приближи и погледна натам.