Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Аз харесвам моите романи!
Ахмед се приближи до лицето на жена си и процеди през зъби — тихо, но отчетливо, — с глас, изпълнен със скрита заплаха:
— Забранявам ти да четеш тези боклуци!
Нещата никак не вървяха добре вкъщи. Ахмед разбра от разговора какъв беше проблемът и на какво се дължи, но не и как да го разреши. Адара беше все така нещастна и съпругът й започна да си мисли, че тъстът му е бил прав — в дъното на душата си тя беше непокорна. Ахмед знаеше, че трябва да я опитоми с твърда ръка, и започна да я следи по-внимателно, като внимаваше най-вече какво гледа жена му по телевизията.
За да компенсира неудовлетворението си от брака, Ахмед се посвети с жар на учението. Завърши инженерство през 1994 г. Беше на 25 години, когато благодарение на отличния си успех и препоръките от „Ал Джамаа“ започна работа в проектантска саудитска фирма, която беше отворила офис в Лисабон. Но любопитството и известно отегчение от работата, както и тягостното мълчание вкъщи, го подтикнаха да потърси нещо различно.
Веднага щом си намери работа, се преместиха да живеят на по-добро място. Семейството остави „Монте да Капарика“ и отиде в апартамент на „Праса де Ешпаня“, близо до офиса на фирмата и до Централната джамия. Като приключи с преместването, започна да се оглежда за някакъв нов курс в университета, където беше завършил, и откри, че Нов лисабонски университет има друг факултет, който бе на две крачки от новия му апартамент.
Посети Факултета по социални и хуманитарни науки при първа възможност. Най-силно го привлече курсът по история, стара страст, още от времето, когато учителят Айман му беше преподавал история на исляма в медресето на Ал Азхар. Затова реши да запълни свободното си време, като посещава някои от дисциплините в този курс. Проучи учебната програма и избра древни езици. Провери кой води лекциите и се постара да запомни името на професора.
Томаш Нороня.
XXXVII
— Трябва да се върнем!
— Какво?
— Трябва да се върнем! — повтори Томаш. — Веднага.
Историкът седеше гол до кръста в буса, а Ребека промиваше раната на гърдите му с памук, потопен в спирт. Но Томаш се беше обърнал назад и не откъсваше поглед от крепостните стени с тухленочервен цвят, оставащи все по-далече зад автомобила.
— Какво става? — попита Ярогнев, стиснал кормилото.
— Иска да се връща — поясни Ребека, докато приготвяше превръзката.
— Защо?
Погледите се фокусираха върху историка, който на свой ред се взираше в крепостта, напомняща макет в далечината.
— Закариас ми каза, че е оставил нещо много важно в крепостта. Трябва да го вземем.
— Вие сте луд! — възкликна Ярогнев. — По това време полицията вече души около трупа на вашия приятел. Ако се върнете, някой може да ви познае.
— Но ние наистина трябва да вземем онова, което Закариас е оставил.
— Какво може да е толкова важно?
— Доколкото разбрах, това е доказателство, че се подготвя голям атентат.
— Знаете ли къде е то?
— В крепостта.
— Да, но къде по-точно?
— Закариас не ми каза.
— Тогава как възнамерявате да откриете това доказателство? Крепостта е много голяма…
Томаш обърна глава и впи очи в Сам.
— Use me.Използвайте ме.
Американецът го погледна неразбиращо.
— Моля?
— Посланието, което Закариас ни остави, написано на земята — поясни историкът. — Това е следа, която ще ни отведе до скритото доказателство.
В буса за кратко се установи тишина. Американците обмисляха предложението. И понеже Сам беше видял предсмъртното послание на Закариас, пръв разбра какво има предвид Томаш. Превъзмогвайки колебанията си, той се наведе и отвори един сак, от който измъкна някакво бяло платно.
— Облечете тия шалвари и сложете пакол119 — каза той, подавайки на Томаш пакистанските одежди. — Така никой няма да ви познае.
Седнал на кормилото, Ярогнев изгледа другаря си изпитателно.
— Какви ги вършиш?
Сам махна към чезнещата зад тях крепост.
— Да се връщаме.
Този път Томаш наистина прекрачи Портата Аламгири и влезе в Лахорската крепост. До него вървеше Сам, също предрешен в шалвари, с пистолет, скрит между дрехите. Очите му внимателно оглеждаха пространството за евентуална заплаха.
119
Мъжка кръгла и мека традиционна шапка, носена в Пакистан, Афганистан, Узбекистан и Таджикистан. — Б.пр.