Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— „Ал Кайда“.
Ребека прибра снимката и извади други две.
— Днес сте недостижим, отгатвате всички отговори — усмихна се тя и представи две нови снимки. — Познавате ли тези господа?
Португалецът плъзна поглед към надписите под снимките.
— Ако се вярва на написаното, този тук е Башируддин Махмуд, а другият е Абдул Маджиид — отговори, сочейки към всяка една от снимките. — Но нямам и най-малка представа кои са.
— Те са свързани с пакистанската програма за разработване на ядрено оръжие — осведоми го тя. Посочи снимката с първия от двамата. — Господин Махмуд е един от главните експерти на Пакистан по производство на обогатен уран. Работил е тридесет години в Комисията по атомна енергия на Пакистан и е бил централна фигура в комплекса в Кахута, където пакистанците са произвели обогатен уран за първата си атомна бомба. Бил е началник поддръжка на реактора „Хосиб“, който произвежда плутоний за атомни бомби, но се наложило да си подаде оставката, когато се изказал публично, че пакистанското атомно оръжие принадлежи на цялата умма и че би трябвало и други ислямски страни да бъдат снабдени с плутоний за военни цели и обогатен уран. Пакистан вече е вършел това, разбира се, но явно не е можел да го признае публично.
— Значи човекът не е могъл да си държи езика зад зъбите — пошегува се Томаш. — Но защо ми разказвате за тези господа?
— Защото през август 2001 г. са били в Кабул, за да се срещнат с Бин Ладен, месец преди атентатите в Ню Йорк и Вашингтон. Вестта за тази среща пристигна в Лангли след 11 септември и ЦРУ бе на ръба на нервен срив. Нещата бяха толкова сериозни, че директорът на ЦРУ Джордж Тенет замина за Исламабад, за да се срещне с президента Мушараф. Махмуд и Маджиид бяха задържани от пакистанските власти и разпитани от смесени пакистано-американски екипи. Махмуд отрече да се е срещал с Бин Ладен.
— И как постъпихте вие? Държахте главата му под вода, както направихте с фундаменталистите в „Гуантанамо“?
— Желание не ни липсваше — промърмори Ребека, сякаш под сурдинка. — Но предвид обстоятелствата не можехме да преминем към силови методи. Вместо това хората ни от ЦРУ решиха да го подложат на тест с полиграф. Машината показа, че нашият човек лъже.
— Изненадващо — иронично подхвърли Томаш.
— Нали? Тогава разпитахме сина му. Момчето каза, че Бин Ладен поискал от баща му сведения за производството на ядрено оръжие. След като синът му се разприказва, Махмуд си спомни, че наистина е бил в Кабул и че се е съвещавал три дни с Бин Ладен и с дясната му ръка Айман ал Зауахири. Махмуд призна, че „Ал Кайда“ наистина е искала да произвежда ядрено оръжие. Съратниците на Бин Ладен го уведомили, че „Ислямско движение на Узбекистан“ им е предоставило ядрен материал, и искали да знаят как да го използват. Махмуд пояснил, че с материала, с който разполагат, може да се направи само „мръсна бомба“, но не и да се предизвика верижна ядрена реакция. Той останал с впечатление, че в „Ал Кайда“ нямат технически познания и че проектът им се намира все още в начален етап.
— Както и да е, това разсейва съмненията — заключи Томаш. — „Ал Кайда“ наистина възнамерява да прави атомно оръжие.
Ребека отново му хвърли саркастичен поглед.
— Нали ви казах, че сте гений? Ясно е, че искат да произвеждат атомно оръжие! Всъщност смятаме, че господин Махмуд не ни е казал цялата истина. След като в „Ал Кайда“ са имали нужда от технически познания, няма съмнение, че той и Маджиид са им предоставили най-подробни инструкции за това как се прави атомна бомба. Само че Махмуд не можеше да си признае това, нали?
— Така си е, това щеше да му види сметката.
Американката прибра двете снимки и извади някакъв свитък от папката.
— Сега бих искала да видите ето това — каза, като му показваше документа. — Преведете ми заглавието.
Томаш взе свитъка и го прелисти. Състоеше се от двадесет и пет страници, написани на арабски, с множество диаграми и рисунки. Върна се на първата страница и впери поглед в арабските йероглифи от заглавието.
— Супербомба.
Ребека отново взе документа.