Божият гняв

Вдигна очи и отново се вгледа в Ахмед с предизвикателно изражение.

— Добре, разбулих се на улицата. И какво от това? Какъв е проблемът?

Мъжът й я изгледа смаян, не можеше да повярва на ушите си.

— Какъв е… — Поклати глава, сякаш така можеше да подреди мислите си. — Шегуваш ли се с мен, жено?

— Не, не се шегувам! Какъв е проблемът жените да ходят незабулени? Можеш ли да ми обясниш?

— Да не си луда? Това са повели на Пророка!

— Но сигурно е имал някаква причина, за да ни кара да се забулваме…

— Нима не знаеш, че мъжете… мъжете полудяват от възбуда, когато видят разбулена жена? Не знаеш ли как влияе на мъжете една полуразголена жена? Ослепяват от желание! Тотално объркани са!

— Объркани ли?

— Да, объркани! Дори не могат да работят! Настава пълен хаос! Обществото изпада в неудържима анархия! Абсолютна фитва122!

Адара остана за момент загледана в мъжа си, сякаш се чудеше откъде да започне. После се надигна и тръгна към кухнята.

— Когато посещавах медресето в Кайро, и моите учителки ми даваха това обяснение. Казваха ни, че ние, жените, имаме голяма сила с тялото си и че ако го покажем, обществото ще рухне. — Приближи се до прозореца и извика мъжа си. — Ела да видиш нещо.

Ахмед се приближи, без да разбира какво цели.

— Какво има?

— Жените кафирун покриват ли се?

— Знаеш много добре, че не — отвърна той с презрение. — Тези нечестиви души са просто едни безсрамни курви, които се разголват пред похотливи погледи.

Адара посочи улицата.

— Тогава погледни навън и ми кажи: да виждаш мъже, кипящи от страст? Да съзираш анархия някъде? Ако всичко е така, както ти и моите учителки от медресето казват, как ще ми обясниш защо тази земя на кафирун е по-добре организирана и подредена от земята на правоверните? Как ще ми обясниш защо, като си ходя по улицата непокрита, нито един мъж не ми хвърля сластни погледи? Как ще ми обясниш факта, че тук всичко си функционира напълно нормално, независимо че навън се движат хиляди непокрити жени? Къде е фитва? Къде е хаосът? Къде е анархията?

Ахмед огледа улицата пред апартамента. Гледката наистина беше много по-хармонична от бъркотията, с която беше свикнал в Египет. Хората се разхождаха спокойно и мъжете не преливаха от сладострастие при всеки зърнат женски глезен. Вярно, беше чувал работници да подхвърлят закачки на момичетата, но това бяха редки случаи, докато в Кайро беше присъствал на доста по-настоятелно ухажване. Зърна жена с разголени рамене, а мъжът, с когото се размина на тротоара, не изглеждаше обзет от неудържимо желание. Как можеше да се обясни подобна загадка?

С пренебрежителен жест съпругът се обърна с гръб към прозореца и излезе от кухнята.

— Обяснението е просто — измърмори на излизане. — кафирун не са истински мъже!