Кралят на казиното

— Не само това. Ще разкажете всичко, което ви е известно.

— Всичко, което ми е известно, директно и в най-малки подробности е свързано с името на вицепремиерката. Но дори сега да ви напиша цял том със спомени, повярвайте ми — дори косъм няма да падне от главата на Лариса Ивановна!

— Вие първо го напишете, а после ще видим. Впрочем защо трябва да пишете? Можете да продиктувате всичко на касетофон, показанията ви ще бъдат напечатани, след което ще трябва само да ги подпишете.

— Струва ми се, че все още не съм си дал съгласието…

— В противен случай незабавно ще бъдете арестуван. Можете да станете съсед по килия на генерал Пестов.

— Генералът не е освободен?

— Той ще стои в ареста дотогава, докато съберем всички доказателства за неговите престъпления.

— Съгласен съм — отговори Павлов след продължително мълчание.

— Работете — ставайки, каза Самсонов и се усмихна. — Имало е защо да ви хваля толкова пред шефа. Вие наистина сте способен и най-важното, разбран и съобразителен служител.

— Да започваме ли? — обърна се Турецки към Павлов, когато генералът напусна кабинета си.

— Не разбрах нещо за интимните ми отношения с вицепремиерката — проговори Павлов. — Ще ми обясните ли?

— Какво да ви обяснявам? Имали сте ги.

— Ас доказателства разполагате ли?

— И то доста живописни.

— Покажете ми ги.

— Може би няма смисъл?

— Горя от любопитство!

Турецки сви рамене, отвори куфарчето си, извади снимките, на които бяха увековечени твърде фриволните любовни игри на Лариса и Анатолий в хотелската стая, и разперени като ветрило, ги сложи пред Павлов.

— Хонконг! Да, Хонконг. Е какво можеш да получиш от този шибан град? Само неприятни изненади… Чувал съм, Александър Борисович, че и вас си ви бива по тая част?

— О, не мога да се меря с вас! Жени от такъв ранг не съм имал.

— Всички са еднакви…

— Грешите. Всички са различни.

— Точно така, бива си ви! — разсмя се Павлов.

— Корав човек сте — искрено се учуди Турецки. — Друг на ваше място сега би плакал.

— Да, но друг — проточи Павлов, измъквайки от вътрешния си джоб плоско шишенце от сребро с винтова капачка. — Искате ли да се почерпим?

— С удоволствие, стига да е без отрова.

— Чиста е. Това няма двойно дъно. А ето това — той извади от другия си джоб още едно, но по-малко шишенце — е с двойно дъно. Погледнете отдолу. Виждате ли бутончето?

— Виждам го.

— Натискаш, разклащаш, пиеш и — край!

— Ами ако не го натиснеш?

— Няма проблеми, сега ще ви покажа.

Полковникът отвинти капачката и отпи голяма глътка.

— И все пак предпочитам да пием от другото, без двойното дъно — каза Турецки.

— Усещам, че ще се сработим добре — усмихна се Павлов. — Откъде ще започнем?