![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Съвсем навременен въпрос, нали?
— Аз? Аз съм аз. Или ти. Всичко зависи от това от коя страна ще погледнеш и какво в крайна сметка искаш да видиш.
— Нали ти ме извика? Така че казвай каквото ще казваш, аз си имам предостатъчно работа и нямам време да си говоря със собствените си отражения!
— Всъщност въпросът е кой от нас е отражение, Гарет — очите му злобно се присвиха.
— Ще си играем на словесни двубои ли, двойнико?
— Имаш нещо против словесните двубои ли, двойнико?
— Да.
— Ето я и първата разлика между нас, ти не си любител на разговорите, Гарет.
— Какво искаш? — мутрата му (моята мутра) започна да ме ядосва.
— Ей, ей, по-спокойно! — от очите му бликаше насмешка. — Гледай по-весело на света, отражение! Тук има много хубави и прекрасни неща, просто ти не знаеш как да ги използваш.
Мълчах. Чаках.
— Е, добре — въздъхна той. — Защо ти трябва всичко това?
— Кое всичко това?
— Не разбираш ли?
— Не — съвсем искрено му отвърнах аз.
— Всички тези проблеми, всички тези опити да се спаси някого или нещо, всички тези приятели, всички тези морални комплекси и други идиотщини, от които няма никаква полза. Защо се включи в тази авантюра? Преди не беше такъв. Преди повече приличаше на мен.
— Радвам се, че сега между нас няма нищо общо.
— О, я стига, Гарет! С всичкото това тичане си се превърнал в безволево мекотело, зависещо от други хора! Спомни си златното време, когато беше само ти и нощта, когато разчиташе само на себе си и на врата ти не висяха дузина приятели, разни задължения и правила. Нима преди ни беше лошо? Спомни си времето, когато безпроблемно проникваше в дома на някой тлъст задник и го обираше до шушка! Спомни си времето, когато, без да мислиш за последствията, забиваше болт във всеки, който ти застане на пътя! Преди убиваше с лекота, преди не би оставил Бледния жив!
— Никога не съм убивал тези, който просто ми пречат, отражение! Ако беше така, тогава половината Авендум щеше да е в гробищата. Винаги съм се защитавал, за да спася живота си. Не бъркай себе си с мен. От убийството не чувствам никакво удоволствие! Ако срещата ни е заради спомените, то по-добре да тръгвам. Нашият разговор няма да доведе до нищо.
Направих крачка назад и гърбът ми опря в студеното сребро на огледалото. Той се засмя и смехът му никак не ми хареса. Сега с него изобщо не си приличахме, сега бяхме съвършено различни хора.
— Оттук можеш да излезеш само с мен, Гарет.
— Кой си ти? — отново го попитах аз.
— Вече ти казах кой съм. Проблеми с паметта ли имаш?
— Значи не ме извика само да си побъбрим? Май винаги търсиш собствена изгода, а, двойнико?
— Изгода? Хм, не си съвсем безнадежден, отражение — в очите му се мярна затаена искрица интерес. — Да, попадна ми много изгодна сделка и като стар приятел аз искам да ти предложа дял в този малък бизнес.
Реших да играя по правилата му.
— Малкият бизнес означава малка печалба — ухилих се, стараейки се да копирам неговата усмивка.
Той пак се засмя:
— Ах, Гарет! А аз си помислих, че съвсем съм те загубил! Не се притеснявай, в този малък бизнес има много пари.
— Какво трябва да направим?
— Ние? Кълна се в мрака, това ми харесва! Всъщност нищо. Как ти звучи, а? Получаваш куп злато за нищоправене?
— Винаги съм готов да участвам в такава сложна задача — този път да копирам усмивката му се оказа много по-лесно.
— Отлично! Просто не трябва да изкарваш проклетата пищялка от Костните дворци и ще получим торба, пълна със злато.
— Цяла торба? — направих изненадана и недоверчива гримаса. — Сигурен ли си?
— Не се притеснявай, приятелю. Вече за всичко съм се договорил.
— И кой е Поръчителят?
— Ами, да го наречем страничен наблюдател. Неговото име няма да ти говори нищо.
— По принцип нямам нищо против, само че предишната Поръчка…
— О, остави я. Не вярвам в глупави поверия и гневът на боговете. Е, съгласен ли си?
— Може би да — кимнах аз и отражението се отпусна. — Но имам леко допълнение по повод предишните ми думи.
— Какво е то? — той започна да се приближава към мен.
— Помниш ли, казах, че убивам без удоволствие?
— Е? — в очите на двойника застина недоумение.
— Излъгах — казах аз и, като хванах ножа, ударих отражението си в гърдите.