Виелица на сенките [bg]

Гласът на жената коренно се разминаваше с външния й вид. Звучеше много, много уморено.

— Нали искаш да доживееш до старост? — ни в клин, ни в ръкав попита тя.

— Имам такава идея.

— Тогава те съветвам да стоиш по-далече от Селена и да не ми заставаш на пътя, в противен случай ще трябва да те спра.

— Мисля, че твоят Господар ти забрани да ме докосваш.

— Само ако не ми се пречкаш в краката. Не искаш да нахраниш червеите, нали?

— Посланикът ме информира, че съм безсмъртен — продължих да протакам времето аз.

— Всички, които принадлежат към Домовете, са безсмъртни. Но не и в самите Домове. А тази зала е преддверие към Дома на болката и тук и аз, и ти сме смъртни. Така че стой настрана, крадецо!

— Както кажете, лейди Йена — бях чул всичко, което исках, и бавно започнах да отстъпвам към стената. Не съм самоубиец, че да влизам в схватка с една от най-могъщите магьоснички.

Тя продължи да следи внимателно моите движения. А аз продължих да се моля на Сагот всичко да се получи и лейди Йена да не реши да метне някоя пурпурна сфера въпреки волята на Господаря. Лафреса търпеливо изчака, докато опра гръб на стената, и едва тогава пристъпи към Селена. Изглежда въпреки всичко се страхуваше от Танцуващия със сенки (лаская се, знам). Пред виолетовата луна тя за миг се поколеба, след което направи последната крачка и стъпи в нея. Веднага бе обгърната от нежно кадифено сияние. А после, после лейди Йена, обгърната от светлината на луната, започна бавно да се издига над пода към звездите. Тя се засмя и смехът й, смях на искрен детски възторг, се понесе сред звездите, а те й отвърнаха, като се завъртяха около виолетовото сияние във весел танц. Признавам, че беше много красиво.

Лейди Йена изобщо забрави за мен, но аз не реагирах, а само гледах как се възнася към звездите и чаках. Разбира се, би било добре да кажа, че накрая триумфално и злобно се е изсмяла в лицето ми или че е казала нещо от рода на „Сега Рогът на дъгата е мой“, но нищо подобно нямаше.

Звездите и стълбът светлина, издигащ се от Селена, увлякоха лейди Йена към Рога на дъгата, който продължаваше да призоваха с неговото си: „У-у-у-у-у-у-о-о-о-о-о-о-о“.

А аз чаках, чаках и накрая дочаках. Селена от виолетова стана черна и светлината й помръкна. Звездите, танцуващи около Лафреса, избухнаха в пурпурен огън и започнаха да падат от небето, оставяйки след себе си искрящи опашки, но никоя не стигна до пода — всички се стопиха във въздуха. Загубвайки светлинната си опора, слугинята на Господаря, без изобщо да извика, с тъп звук тупна точно в центъра на луната.

Падането от височина мракът знае колко ярда винаги е смъртоносно, в дадения случай се оказа двойно смъртоносно. Смъртта в един от Великите Домове е окончателна дори за онези, които преди това са били безсмъртни и са се прераждали в Дома на Любовта. Самата Лафреса ми каза къде се намираме и аз, като си спомних предупреждението на Сагот да не стъпвам върху Селена, не се натисках, а позволих на Лафреса да изпита върху себе си един от капаните на Костните дворци. Слава на боговете, всичко мина добре. Златото, платено за съвета на стария просяк, ми спаси живота. В края на краищата ако един просяк, откликващ на името Сагот, не ме беше посъветвал да не стъпвам върху Селена, не се знаеше как щяха да се развият нещата.