Републиката на крадците [bg]

Най-младата от сестрите шивачки беше дребна колкото Втородъщерната Морена, косата ѝ беше с една идея по-тъмна и само тя от трите носеше оптикали. Заета да реже с потъмняла желязна ножица плат от някаква купчина кадифе, тя само кимна за поздрав.

— Слагайте напръстниците, момичета, време е за битка — каза втората дъщеря.

— Охо! — обади се първата, отдръпна се от машината си и слезе на първия етаж. — Имало е корабокрушение, така ли? Господа, вие изглеждате като след военни действия. Да не би в Лашейн да има някакви проблеми?

— Лашейн е прекрасен както винаги, мадам — каза Локи. — Преживяхме лични премеждия.

— Дошли сте където трябва. Обожаваме предизвикателствата. И възнаграждаваме предизвиканите! Втора, ти взе ли им мерките?

— Всички, при спазване на приличието. — Втородъщерната Морена грабна една плоча и със скърцащо парче тебешир изписа две колони цифри. Хвърли плочата на Първата сестра. — Само не взех мярка за вътрешната страна на бричовете. Нали ще бъдеш така любезна?

Първата дъщеря материализира шивашки метър в свободната си ръка и без да се поколебае, тръгна към Локи и Джийн.

— Е, господа, чиракът ни не е на работа, болен е, така че ще трябва за малко да изтърпите критичния ми поглед. Радвайте се, повечето съпруги не удостояват мъжа си с подобно внимание нито от любов, нито за пари.

И като се изсмя, тя бързо и свръхпрофесионално измери дължината от слабините до глезените и на двамата мъже, а после добави някакви ченгели в края на плочата.

— Да разбирам ли, че подменяме целия гардероб? — попита третата сестра, като остави кадифето.

— Да — каза Локи, — целият ни сегашен гардероб е като парцали за бърсане на чинии.

— Акцентът ви е на човек от Изтока — каза третата дъщеря. — Дали ще желаете да се придържаме към стила, с който сте свикнали, или ще желаете нещо по-скоро…

— Нещо местно — каза Джийн. — Абсолютно местно. Облечете ни като местни жители.

— Чак след няколко дни — каза втората сестра, вдигна кафяво на цвят парче плат към врата на Джийн и се намръщи — ще доставим цялата уговорена поръчка, както разбирате, и то имайте предвид, че го караме бавно, като водни помпи. Но докато станем готови, можем да ви предоставим достатъчно прилични дрехи.

— Ботуши обаче не изработваме — каза Първодъщерната Морена, като смъкна куртката на Джийн и брадвичките с дрънчене паднаха на пода. — О, богове. Трябва ли ви нещо, в което да ги прибирате?

— Задължително — каза Джийн.

— Има хиляди начини за това — каза първата дъщеря, вдигна Проклетите сестри и с уважение ги остави на масата. — Но както казах, Никорос, през последните няколко часа ние не сме се превърнали в обущари, нали го имаш предвид?

— Разбира се — каза Никорос. — Вие сте първата ни спирка. До обед ще ги наглася като членове на кралското семейство.