Детето на нощта [bg]

„Разкъсахме отбраната им отзад. Кси, блокирай с брадвата отдясно горе. Прав удар с меча ниско в корема.“

Кси го послуша, без да се замисли, и още един враг умря. Аеб безстрастно прецени, че скоро ще разгромят пехотата. Закрилниците стягаха обръча и това позволяваше на малцина­та ранени сред тях да се отдръпнат от сражението. Дордовер- ците разбраха, че са хванати в капан, закрещяха по-яростно, ударите им станаха двойно по-свирепи, но полека се скупчваха в безредна тълпа.

Брадвата на Аеб се заклещи в шията на войник, който се вкопчи със сгърчени пръсти в дръжката. Аеб я пусна, за да за­пази равновесие, и вдигна високо меча да отбие, насочван от събрата до него. Обърна се към сащисания враг, размаза носа и устата му с юмрук и си освободи място за обратен замах с меча.

Острието изчегърта по халките на ризницата и остави про­тивника без дъх. Нямаше шанс да се защити навреме от след­ващия удар, който му разпра гърлото. Аеб тръсна глава, за да махне капките кръв от абаносовата си маска.

„Не оставяйте никого жив. Побеждаваме единни.“ Закрилниците усилваха натиска, мечовете и брадвите им проблясваха мътно под облачното небе, а факлите на пехотин­ците падаха една след друга и угасваха, стъпкани в калта. Пи­съците на безпомощните дордоверци се чуваха все по-нарядко.

Един опита да хвърли меча си, за да се предаде. Кси му отсече главата в следващия миг.

Минута по-късно всичко свърши. Дордоверецът пред Аеб пад­на изкормен и издъхна заедно с последната дузина пехотинци.

„Ние сме едно цяло. Победихме. Докладвайте“ - нареди Аеб.

Трима Закрилници бяха загинали в битката, двадесет и един - ранени, дванадесет от тях не биха могли да се сражават пове­че тази нощ, Аеб изпита прилив на досада. Този път дисципли­ната им не бе достатъчна.

„Не е така - увери го Кси. - Хванатият в безизходица се бие за двама.“

„Значи сме се надценили. Вземете си поука, събратя.“

Аеб взе брадвата и избърса остриетата на оръжията си в дре­хите на убитите, после ги подаде на Кси, който ги намести на гърба му. Наведе се, откъсна по-чисто парче от ризата на мър­тъв дордоверец и изтри кръвта от маската и раменете си преди да се обърне към идващия Ситкан.

- Бих ви поздравил - рече му магът, - но ми се струва без­сърдечно при това клане.

- Победихме - кратко потвърди Аеб.

- Виждам - промърмори Ситкан, докато оглеждаше касап­ницата с нескрита погнуса. - Последните не се ли опитаха да се предадат накрая? Искам да знам.

- Пленниците са опасни - отвърна Аеб.

- Това ли било?

- Не можем да водим пленници със себе си - подчерта Зак­рилникът.

- Вярно си е - въздъхна магът. - Вземете маските на убитите си събратя, ранените нека отидат при магове, които да ги изце­лят. Онези, които не могат да тичат, да ни следват по-назад. Битката не е приключила. Някакви затруднения?

- Никакви. Оттук ли ще минем на връщане?

- Разбира се. Датръгваме, Аеб,