Парижка вендета [bg]

Торвалдсен излезе от асансьора заедно с останалите членове на Парижкия клуб. Бяха се спуснали на първата площадка. Служителите от сигурността не им дадоха никакво обяснение за заключените врати на горната площадка. Но той знаеше отговора: Греъм Ашби беше планирал поредното масово убийство.

Всички се насочиха към залата „Густав Айфел“. Повечето от членовете на клуба съумяваха да запазят самообладание, въпреки че бяха доста разтърсени. Горе Торвалдсен съзнателно беше споделил на висок глас подозренията си по отношение на Греъм Ашби въпреки гневния поглед на Ларок.

Изправен до парапета с ръце в джобовете, той се обърна да посрещне дамата, която решително крачеше към него.

— Край на преструвките — хладно й съобщи той. — Търпението ми да ви забавлявам се изчерпи.

— Това ли правехте през цялото време?

— Греъм Ашби се опита да ни убие.

— Наясно съм. Но нима трябваше да го споделите с всички останали?

— Хората трябва да знаят какво ги чака — сви рамене Торвалдсен. — Но аз продължавам да се питам: какви бяха вашите планове? Не се качихме горе само заради гледката, нали?

Очите й се заковаха в лицето му.

— Не вярвам да ви е минавало през ум, че мога да участвам в тази лудост! Идеите, които ми подхвърлихте, са чисто безумие!

Изглеждаше смаяна, втрещена, отвратена и едновременно привлечена от възмущението му.

— Дойдох за Греъм Ашби — хладно я осведоми той. — Използвах ви, за да осъществя контакт с него. В началото смятах, че си струва да попреча на плановете ви. Може би все още е така. Но след онова, което опита Ашби, изгубих интерес.

— Уверявам ви, че няма да ви позволя да си играете с мен, хер Торвалдсен. Твърде скоро това ще стане ясно и на лорд Ашби.

— Нека си изясним нещата, мадам — процеди със стоманена нотка в гласа Торвалдсен. — Трябва да сте благодарна, че изгубих интерес към вашите машинации. Ако не беше така, със сигурност щях да ви спра. Между другото, вие имате няколко проблема. Първият е Ашби, а вторият — американското правителство. Онзи самолет беше управляван от Котън Малоун, бивш агент на Министерството на правосъдието. Прекият му шеф е тук, в Париж. Предполагам, че е наясно с вашите планове, които вече не са тайна за никого.

Обърна се с намерението да се отдалечи, но тя хвана ръката му.

— За кого се мислите? Не можете да се държите така с мен!

Торвалдсен усети как кръвта се качва в главата му. Едва сега започна да осъзнава огромната важност на току-що отминалата опасност. Докато наблюдаваше устремилия се към кулата самолет, той изведнъж си даде сметка, че липсата на концентрация щеше да му попречи да постигне целта на живота си. От една страна, беше доволен, че Малоун успя да отклони самолета, но от друга, изпита горчиво разочарование от предателството на най-добрия си приятел.