Достатъчно време за любов [bg]

Наложи се изрично да я предупредя да не си ляга с тях.

Взимах я още няколко пъти със себе си в града, докато избирах новата стока, но я държах под око и не й давах да шари много-много насам-натам. Когато я канех, тя идваше с мен, но предпочиташе да остане на борда и да почете.

През това време Джо работеше от сутрин до вечер, даваха му отпуска само един ден в седмицата. Наредих му да напусне работа преди самото тръгване и устроих на своите деца истински празник; наех шейна за цял ден, със северни елени вместо мотор. Денят беше слънчев и ясен, почти топъл, гледките по пътя доставяха наслада. Обядвахме в провинцията, в чудесен ресторант с изглед към покритите със сняг върхове на хребета Йотънхеймен, следващото ни ядене бе в класен ресторант в града, с музика на живо и с програма, а и с прекрасна кухня… Спряхме за по чаша чай и в изисканото ресторантче, където работеше Джо, и чухме собственика да се обръща към него с „фрихер Ланг“ вместо с „ей, ти“ и искрено да се възхищава на прекрасната му булка.

Да, Минерва, тя беше прекрасна. На Валхала жителите и от двата пола под тежките горни дрехи носят и по-тънки, подобни на пижами. Разликите между мъжките и женските са в материята и кройката. Бях купил пълни комплекти и на двамата. Джо изглеждаше впечатляващо, аз също, но всичките очи бяха вперени в Лита. Тя беше покрита от раменете до ботушите, но само технически. Прозрачната тъкан на това харемско облекло блестеше с оранжеви, зелени и златни искри, без да прикрива нищо от тялото. Всеки, който пожелаеше, можеше да види, че зърната на гърдите й са се втвърдили от възбуда… и нямаше такива, които да не желаят да се насладят на гледката. Само да бяхме останали още някой и друг месец, и не й мърдаше титлата „Мис Валхала“.

Тя изглеждаше внушително и го знаеше, лицето й светеше от щастие. Тя беше уверена в себе си и аз бях успял да я обуча как да се държи на масата според местния етикет, как да сяда и става, и изобщо — на всичко, което трябваше да знае по въпроса. Изключено беше да допусне гаф.

Нямаше причина да не й позволя да демонстрира красотата си и да се наслаждава на безмълвното, а понякога не толкова безмълвно одобрение; е, когато станахме, за да излезем, аз и Джо не се опитахме да прикрием дръжките на ножовете, които се подаваха от ботушите ни. Разбира се, Джо още не бе изкусен боец с ножа. Но вълците около нас не знаеха това и не изгаряха от желание да безпокоят нашата красива вълчица, при положение че тя се намира под закрилата на свои собствени вълци.

… Рано на следващата сутрин, независимо от кратката нощ. Товарихме през целия ден, Лита се занимаваше с митническите декларации, Джо сверяваше номерата, а аз се опитвах да си изясня дали не са ме ограбили. Късно вечерта, заедно с пилотиращия компютър, който ми даваше последните числа, вече се готвехме за първия преход в нула-пространството, в посока Лендфол. Нагласих гравистата и вече се отдалечавахме бавно от Валхала по нормалата към повърхността с комфортното ускорение от четвърт g (бях решил — никаква безтегловност вече, докато Лита не роди). Затворих контролната стая и се отправих към каютата си, опитвайки се да си внуша, че може да се изкъпя и на следващия ден.