Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Оставих папката в колата – каза Елиът с предчувствие в гласа. Замълча, сякаш обмисляше. – Точно ме накара да си спомня нещо. Във всички устни истории, където се споменава Марго, всички говорят за това, че отказвала да пуши други цигари, освен „Волоаз“. Те били символ на патриотизъм за французите по време на войната. Докато Роуз, приятелката на Скай Пенроуз казва, че Скай предпочитала „Житан“, въпреки че трудно се намирали в Англия. Жената, с която днес разговаряхме…

— Пушеше „Житан“ – завърши Кат.

Още един знак, че бе възможно жената, с която бяха разговаряли тази сутрин в Корнуол, някога да е била Скай.

— Трябва да проверя какви други снимки на Скай имам. Може би те ще потвърдят, че наистина е била левичарка. А какво ще кажеш за баба си? Тя деснячка ли е? Или левичарка?

— Винаги е използвала и двете си ръце – каза Кат. – Навремето се забавлявахме с това – тя шие с дясната ръка, пише с двете, храни се като левичарка с вилица в дясната ръка, а ножът – в лявата.

След това добави обнадеждено:

— Така че може би баба ми наистина е Марго Журдан, а не Либърти Пенроуз. Може би наистина е имала роман с О’Фарел, въпреки че никой не може да си спомни за такъв.

— Знаеш ли – каза Елиът, като се пресегна и хвана ръката й, – няма значение какво е било името на баба ти. Нищо не може да промени факта, че тя те е отгледала и те е обичала и че ти също си я обичала. Тя си остава същата личност.

Кат примига и се опита да преглътне сълзите си. Елиът имаше право. Баба й все още бе онази прекрасна жена, която тя обожаваше, независимо от това, че миналото й бе история, която никога не бе разказвала на Кат.

Докато Елиът избърсваше сълзата, която бе успяла да се прокрадне, сърцето на Кат се сви от начина, по който той постави нейните чувства преди необходимостта да се зарови в тази нова изследователска линия за книгата си. Без да се замисли, каза:

— Ще ми липсваш, когато загадката се разкрие.

Той я целуна толкова нежно, така съвършено. И Кат усети, че нещо се промени. Сякаш и двамата осъзнаха, че не бяха разговаряли за края, но че той наближаваше.

Елиът допря челото си до нейното.

— Кат – каза той. – Трябва да ти покажа нещо. Нещо, което е трябвало да ти покажа преди. – Той се изправи: – Нека уговоря майка си да задържи Жулиет малко по-дълго.

Изчезна в кухнята, като остави Кат да се чуди какво означава това.

Двайсет и шеста глава

Пътуваха сковано. Имаше ли дума, която да изрази предчувствието за лоши новини? Елиът сигурно я знаеше. Но тя не искаше да го пита, не и когато изглеждаше толкова сериозен.

Стигнаха до някакъв старчески дом.

— Защо дойдохме тук? – попита Кат, която повече не можеше да понася тишината.

— Трябва да ти покажа нещо.

Същото й бе казал и в къщата на майка си, но това нищо не й говореше. Поне я хвана за ръка, за което му бе благодарна.