Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Когато стигнаха покрайнините на Лондон, Елиът попита: – Необходимо ли е да се връщаш в хотела? Имам уговорка да обядвам с майка ми в неделя, а Жулиет, дъщеря ми, също идва. Пропуснахме обяда, но трябва да взема Жулиет от майка ми – остава при мен в неделя вечерта. Но мога първо да те оставя в хотела, ако предпочиташ.

— Нямам нищо против – каза искрено Кат.

Нямаше какво да прави сама в хотелската стая, освен

да се притеснява за баба си.

Не след дълго Елиът паркира колата пред къща в Хемпстед. И двамата излязоха навън, доволни от възможността да се протегнат.

Вратата се отвори, когато бяха преполовили пътеката, и на прага се появи жена, която широко се усмихваше.

— Елиът, скъпи – тя го целуна с много топлина и обич.

— Здравей, мамо – Елиът се извърна към Кат. – Това е Катарина Журдан, но мисля, че можеш да й казваш Кат.

Преди Кат да успее да протегне ръка, жената я взе в прегръдките си.

— Радвам се да се запознаем. Моля, наричай ме Еме.

Кат се усмихна.

— Надявам се нямаш нищо против, че дойдох?

— Разбира се, че не. Вътре имам торта и имам нужда някой да ми помогне да я изям.

Докато влизаха в къщата, Елиът попита майка си:

— Как е ръката ти?

— Почти се оправи. Само още една седмица в това проклето нещо – Еме посочи шината, която се подаваше от ръкава й. – Счупих си китката – каза тя на Кат. – Глупаво падане. Трябва да правя всичко с лявата ръка, а това ме влудява. Нямам търпение отново да мога да си служа с дясната.

Отново нещо проблесна в съзнанието на Кат и този път тя почти го улови, но точно тогава някаква тийнейджърка се изправи пред нея и втренчено я загледа.

— Това е скъпата ми внучка Жулиет – каза Еме.

Жулиет завъртя очи и Кат не можа да се сдържи да не се усмихне.

Момичето се хвърли към баща си.

— Татко! Закъсня толкова много! Трябваше да обядваме без теб.

— Да, това бе изпитание с гигантски размери – каза Еме подигравателно сериозно. – Някой е готов да загуби главата си, след като му се наложи да обядва без Елиът, който да му превежда гримасите на Жулиет и едносричните й думи.

Елиът се разсмя, а Жулиет свирепо го погледна.

— Значи, си била приятна компания – каза той на дъщеря си, като я целуна по бузата, и Кат видя как устата на Жулиет се изкриви при шегата на баща й, а след това бързо се изправи, преди някой да успее да я види.

— Да, трябва да опресня познанията си за „X Фактор“ – каза Еме. – След последното ти посещение слушам само Пинк и Бионсе, но вече е време да мина на риалити шоута.

Кат се засмя.

— Бих дала всичко да мога да слушам Пинк, а не „Уигълс“ – каза тя. – Дъщерите ми са на три и на пет години.

— Колко хубаво – Еме отново разцъфна в усмивка, сякаш нямаше никакъв проблем с това, че синът й излиза с… – нима това бе правилната дума да опише тяхната връзка – жена с две малки деца. – Трябва да ми покажеш техни снимки.

С тези думи тя отведе Кат в салона, който бе с дървена ламперия, с антични бюфети и прелестни канапета в стил Луи XV, и пред нея поставиха чаша чай – билков, с деликатен аромат, а не отвратителен и мътен. Продължи да си разменя шеги с Еме, докато Жулиет угощаваше Елиът с някаква история, която включваше изразителни жестикулации и порой от възклицания.

— Определено трябва да стане актриса – каза Еме, като хвърли поглед към внучка си.

Жулиет разтвори очи толкова широко, че Кат се зачуди дали няма да изскочат от орбитите им.