Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические любовные романы » Тайната на Диор [calibre 5.34.0]
Тайната на Диор [calibre 5.34.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Электронная книга - «Тайната на Диор [calibre 5.34.0]». Краткое содержание книги:

Париж 1947 г. Кристиан Диор представя своята зашеметяваща първа колекция пред свят, изтощен от война и жаден за ново начало. Една жена, преминала през ада на концентрационните лагери, преоткрива собствената си красота на модния подиум. Но зад бляскавата външност се крият дълбоко пазени тайни, изгубени мечти и неизмерима скръб.
Десетилетия по-късно модният историк Кат Журдан ще открие във вилата на баба си, на брега на Корнуол, огромна колекция почти недокосвани оригинални рокли на Диор. Известен писател ще й помогне да разнищи невероятната история за това как те са се озовали там. Това е история за любов като от приказките и за брутална война.
1 ... 108 109 110 111 112 113 114 115 116 ... 160
Перейти на страницу:

Кат се наведе напред в креслото си. Изражението на Марго се бе променило – тя бе настръхнала от… какво? Определено, да – бдителност. И страх? Любопитство?

Марго вдигна рамене.

— И какво от това? Всички те са мъртви.

— Никълъс Крофърд не е умрял – каза Елиът.

— Какво пък, двамата сме живи. Но не сме поддържали връзка. Като прелитащи облаци – приятели, събрани от бурите и обстоятелствата. Сега е време да си тръгвате. Имам работа. Туристическа атракция като тези градини не може да се поддържа от само себе си.

— Но ти не отговори на нито един от въпросите ни – каза Кат, а раздразнението й отекваше в стаята. – Вчера ни каза, че си работила за УСО. Но коя в действителност си ти?

— Зададе ли на баба си този въпрос? – прозвуча добре прицеленият ответен удар на Марго.

Нима мога да го направя? – помисли Кат с отчаяние. Как бих могла да нараня човека, когото обичам най-много от всички на света? И все пак бе готова да зададе въпроса на жената, която седеше срещу нея. Да разрови утайката на болезнени и отдавна погребани неща, за да задоволи егоистичното си любопитство. Колко много ли хора нараняваше? Себе си, баба си, а също и тази жена.

После Елиът попита.

— Мога ли да го разгледам? – като взе златния джобен часовник, поставен на полицата над камината.

— Не, не може – отсече Марго и го изтръгна от ръката му. – Време е вие, двамата, да си ходите.

И ги изгони от къщата.

Нито Кат, нито Елиът, проговориха на връщане към вилата. Тя бе объркана и както предполагаше, и Елиът също, омотани в мисли с прекалено много несвързани краища.

Когато се върнаха във вилата, Кат опакова синята рокля, чиято двойница се намираше в музея в Сидни в кутия, подплатена със специална хартия. След това двамата с Елиът прибраха багажа си и потеглиха обратно към цивилизацията.

Не след дълго Елиът бавно каза:

— Говореше за летене. За облаци. Сякаш ги познава по-добре от останалите.

Кат се опита да си припомни тази част от разговора.

— Какво искаш да кажеш?

— Скай Пенроуз е била пилот. Пилотите знаят за летенето и облаците.

— Ти не… – Кат търсеше думи за онова, което Елиът се опитваше да каже. – Нали не намекваш, че Марго, с която преди малко разговаряхме, в действителност е Скай Пенроуз? Искам да кажа, нима каза достатъчно, за да допуснем, че е пилот? Облаците често се използват като метафора. Вървях самотен като облак… Виждаш ли, дори човек на науката като мен помни това.

Елиът въздъхна.

— Мислиш, че трябва да се придържам към документите, вместо да измислям истории там, където такива няма?

— Честно казано, не знам. Миналата вечер мислехме, че една от двете лъже. Сега казваш… – гласът й заглъхна.

— Ами ако и двете лъжат – унесе се в мисли той. След това добави:

— Не мисля, че лъжа е правилната дума. Както ти казах и снощи, може би онова, което се е случило на баба ти и на жената, с която се видяхме днес, е било толкова ужасно, че след това никоя от тях не е искала повече да бъде каквато е била преди. Възможно е Марго от Корнуол да е Скай Пенроуз и…

Той замълча и тя разбра, че не искаше да я нарани, като го изрече гласно, по същия начин както се бе въздържал да го каже и предишната нощ.

— А баба ми е нейната сестра Либърти – завърши мрачно Кат. – В крайна сметка притежават две съседни къщи.

Тя се загледа през прозореца към скучната магистрала и колите.

— Тогава какво се е случило с истинската Марго? – попита тя. – Каза ми, че нейната началничка Вера Аткинс е разпитала Марго след войната, така че кога е изчезнала – преди или след това? Ако е било преди интервюто, нима Вера Аткинс нямаше да забележи, че говори с различна жена? Доста пресилено е да заключиш, че тази друга Марго в Корнуол е Скай Пенроуз само защото е казала нещо за облаците. Или че баба ми е Либърти Пенроуз само защото се е оказала бременна в същия момент. – Но Кат усещаше, че в този случай предположението може би бе основателно.

— Има и нещо друго – каза Елиът. – Джобният часовник. Мисля, че този часовник някога е принадлежал на мъж на име Никълъс Крофърд. Имам неговото описание, а този на полицата над камината на Марго изглежда – от бързия поглед, който успях да му хвърля – същият. Споменах за Никълъс Крофърд преди – двамата със Скай Пенроуз били… много добри приятели. Толкова добри приятели, че е напълно възможно тя да притежава джобния му часовник.

— Но защо две сестри да бъдат толкова отчуждени една от друга? – попита Кат. – Защо тази Марго изглеждаше толкова безразлична към снимката на баба ми, жената, която ти твърдиш, че е сестра й Либърти?

1 ... 108 109 110 111 112 113 114 115 116 ... 160
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)