Тайната на Диор [calibre 5.34.0]
- Автор: Лестер Наташа
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Тайната на Диор [calibre 5.34.0]». Краткое содержание книги:
Десетилетия по-късно модният историк Кат Журдан ще открие във вилата на баба си, на брега на Корнуол, огромна колекция почти недокосвани оригинални рокли на Диор. Известен писател ще й помогне да разнищи невероятната история за това как те са се озовали там. Това е история за любов като от приказките и за брутална война.
Кат се наведе напред в креслото си. Изражението на Марго се бе променило – тя бе настръхнала от… какво? Определено, да – бдителност. И страх? Любопитство?
Марго вдигна рамене.
— И какво от това? Всички те са мъртви.
— Никълъс Крофърд не е умрял – каза Елиът.
— Какво пък, двамата сме живи. Но не сме поддържали връзка. Като прелитащи облаци – приятели, събрани от бурите и обстоятелствата. Сега е време да си тръгвате. Имам работа. Туристическа атракция като тези градини не може да се поддържа от само себе си.
— Но ти не отговори на нито един от въпросите ни – каза Кат, а раздразнението й отекваше в стаята. – Вчера ни каза, че си работила за УСО. Но коя в действителност си ти?
— Зададе ли на баба си този въпрос? – прозвуча добре прицеленият ответен удар на Марго.
Нима мога да го направя? – помисли Кат с отчаяние. Как бих могла да нараня човека, когото обичам най-много от всички на света? И все пак бе готова да зададе въпроса на жената, която седеше срещу нея. Да разрови утайката на болезнени и отдавна погребани неща, за да задоволи егоистичното си любопитство. Колко много ли хора нараняваше? Себе си, баба си, а също и тази жена.
После Елиът попита.
— Мога ли да го разгледам? – като взе златния джобен часовник, поставен на полицата над камината.
— Не, не може – отсече Марго и го изтръгна от ръката му. – Време е вие, двамата, да си ходите.
И ги изгони от къщата.
Нито Кат, нито Елиът, проговориха на връщане към вилата. Тя бе объркана и както предполагаше, и Елиът също, омотани в мисли с прекалено много несвързани краища.
Когато се върнаха във вилата, Кат опакова синята рокля, чиято двойница се намираше в музея в Сидни в кутия, подплатена със специална хартия. След това двамата с Елиът прибраха багажа си и потеглиха обратно към цивилизацията.
Не след дълго Елиът бавно каза:
— Говореше за летене. За облаци. Сякаш ги познава по-добре от останалите.
Кат се опита да си припомни тази част от разговора.
— Какво искаш да кажеш?
— Скай Пенроуз е била пилот. Пилотите знаят за летенето и облаците.
— Ти не… – Кат търсеше думи за онова, което Елиът се опитваше да каже. – Нали не намекваш, че Марго, с която преди малко разговаряхме, в действителност е Скай Пенроуз? Искам да кажа, нима каза достатъчно, за да допуснем, че е пилот? Облаците често се използват като метафора. Вървях самотен като облак… Виждаш ли, дори човек на науката като мен помни това.
Елиът въздъхна.
— Мислиш, че трябва да се придържам към документите, вместо да измислям истории там, където такива няма?
— Честно казано, не знам. Миналата вечер мислехме, че една от двете лъже. Сега казваш… – гласът й заглъхна.
— Ами ако и двете лъжат – унесе се в мисли той. След това добави:
— Не мисля, че лъжа е правилната дума. Както ти казах и снощи, може би онова, което се е случило на баба ти и на жената, с която се видяхме днес, е било толкова ужасно, че след това никоя от тях не е искала повече да бъде каквато е била преди. Възможно е Марго от Корнуол да е Скай Пенроуз и…
Той замълча и тя разбра, че не искаше да я нарани, като го изрече гласно, по същия начин както се бе въздържал да го каже и предишната нощ.
— А баба ми е нейната сестра Либърти – завърши мрачно Кат. – В крайна сметка притежават две съседни къщи.
Тя се загледа през прозореца към скучната магистрала и колите.
— Тогава какво се е случило с истинската Марго? – попита тя. – Каза ми, че нейната началничка Вера Аткинс е разпитала Марго след войната, така че кога е изчезнала – преди или след това? Ако е било преди интервюто, нима Вера Аткинс нямаше да забележи, че говори с различна жена? Доста пресилено е да заключиш, че тази друга Марго в Корнуол е Скай Пенроуз само защото е казала нещо за облаците. Или че баба ми е Либърти Пенроуз само защото се е оказала бременна в същия момент. – Но Кат усещаше, че в този случай предположението може би бе основателно.
— Има и нещо друго – каза Елиът. – Джобният часовник. Мисля, че този часовник някога е принадлежал на мъж на име Никълъс Крофърд. Имам неговото описание, а този на полицата над камината на Марго изглежда – от бързия поглед, който успях да му хвърля – същият. Споменах за Никълъс Крофърд преди – двамата със Скай Пенроуз били… много добри приятели. Толкова добри приятели, че е напълно възможно тя да притежава джобния му часовник.
— Но защо две сестри да бъдат толкова отчуждени една от друга? – попита Кат. – Защо тази Марго изглеждаше толкова безразлична към снимката на баба ми, жената, която ти твърдиш, че е сестра й Либърти?