Warcraft - Нощта на Дракона

— Верееса! — извика Ронин в мига, в който я видя.

Както Калек и рейнджъра, той също имаше щит, но неговият изглеждаше още по-нестабилен от този на синия дракон. Калек трябваше да действа бързо.

— Вземи я със себе си! — заповяда му той, хвърляйки я в ръцете му. — Измъквайте се от тук! Проходът всеки момент ще пропадне!

— Ами ти? — настоя Верееса. — Какво ще правиш ти?

Гледайки двойката, синият се замисли какво ли щеше да бъде, ако той и Анвийна имаха същата съдба. Това улесни решението му. Той не изчака очевидно изтощеният човек да се опита да изведе елфата в безопасност. Калек го направи вместо него. Прозрачна синя сфера обгърна и двамата. Тя наподобяваше щита, който вече ги заобикаляше. Ронин и Верееса изглеждаха готови да се възпротивят, но Калек не им позволи.

— Използвай магията си, за да изведеш сферата! Тръгвайте!

Калек им даде начален тласък, мислейки си, че магьосникът ще може да продължи да я задвижва напред. Сферата и двамата й обитатели си проправиха път през срутващите се стени.

Най-сетне Калек можеше да опита това, което не смееше да направи от страх да не нарани спътника си. То изискваше пълната му концентрация и всичките му останали сили… и цялата вяра, която Анвийна някога бе имала в него. Синият се трансформира, разширявайки в същото време щита около нарастващата си форма и веднага след това се опита да се изправи.

Калек рушеше тон след тон скали и пръст. Той се насочи не директно нагоре, а леко встрани, защото възнамеряваше да достигне една от обширните пещери в тази посока. Там беше окован етерният дракон и синият искаше да провери дали левиатанът е още в плен. Калек знаеше, че не може да се изправи сам срещу Даргонакс, но с помощта на етерния дракон — приемайки, че може да я получи — може би имаше надежда.

Лавата продължаваше да изригва от Грим Батол. Той знаеше, че това не е нещо естествено. Планината трябваше да е много по-стабилна. Калек подозираше, че това е дело на консорта на Детуинг, която вероятно атакува червения дракон. Синият искаше да отиде и да му помогне — ако Кориалстраз беше все още жив — но сега Даргонакс изглеждаше по-сериозната заплаха. Синестра не знаеше какво бе създала. Някъде, някак си чудовището щеше да се превърне от роб в господар.

Скалата пред него изведнъж се срина. Муцуната му навлезе в пещера, която още не беше залята с лава. Благодарен за късмета си, синият дракон бързо се втурна вътре. Обля го мощно черно сияние. Калек изрева и се блъсна в една от стените. Крайниците му се вледениха. Той не можеше да помръдне.

— Е, не е глупакът, когото очаквах! — загука Синестра някъде от мрака. — Но и ти ще свършиш работа…