За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
В различните държави на Ориента нравите са толкова по-чисти, колкото затварянето на жените е по-сигурно. В големите държави има, естествено, големи велможи. Колкото те са по-богати, толкова по-голяма възможност имат да държат жените си в строг затвор и да им пречат да се върнат в обществото. Затова в империи като Турция, Персия, Монголия, Китай и Япония нравите на жените са така удивително чисти.
Не може да се каже същото за Индия, където безкрайното множество острови и състоянието на терена са предизвикали образуването на безкрайно множество малки държавици, станали по много причини, които нямам време да изброя, деспотически.
Тук населението се състои от бедни, които грабят, и бедни, които биват ограбвани. Тия, които се наричат първенци, притежават много малко средства; а тези, които се наричат богати, разполагат само с необходимото. Изолирането на жените там не може да бъде така строго; не могат да се вземат такива големи предохранителни мерки, че да бъдат те задържани; затова и покварата на техните нрави е неописуема.
Тъкмо тук може да се види до какво безредие могат да доведат пороците, породени от климата, когато им се даде простор. Природата тук има сила, а срамът — слабост, които са неразбираеми. В Патан похотливостта на жените е толкова голяма, че мъжете са принудени да прибягват до някои средства, за да се предпазят от техните нападания. Според М. Смит не са по-добри нещата и в малките царства на Гвинея. Струва ти се, че в тия страни двата пола стигат дотам, че губят свойствените им естествени закони.
Глава XI
За домашното робство вън от многоженството
Не само многоженството налага затварянето на жените в някои страни на Ориента; това налага и климатът. Онези, които прочитат за ужасите, престъпленията, коварствата, низостта, отравянията, убийствата, до които довежда свободата на жените в Гоа и португалските владения в Индия, където религията разрешава само една жена, и сравнят всичко това с невинността и чистотата на нравите на жените в Турция, Персия, Монголия, Китай и Япония, ще видят ясно, че отделянето на жените от мъжете при едноженството е така необходимо, както е необходимо и при многоженството.
Тук климатът е този, който трябва да реши. За какво е необходимо например затварянето на жените в нашите северни страни, където техните нрави са си добри по природа; където всички техни страсти са спокойни, малко стремителни, малко изтънчени, където любовта владее сърцето така умерено, че са достатъчни и най-слабите мерки, за да бъдат те управлявани.
Щастие е да се живее в тия климати, които позволяват на хората да общуват; където прелестният женски пол краси обществото; където жените, давайки щастие на един, радват всички останали.
Глава XII
За естествената срамежливост
Всички народи единодушно се отнасят с презрение към разпуснатостта на жените; самата природа им подсказва това. Тя е установила нападение, тя е установила и защита; и събуждайки и в двете страни желание, тя е дала на едната дързостта, а на другата срама. Тя е дала на индивидите много време за самосъхранение и само кратки мигове — за продължение на рода.
Затова не е истина, че невъздържаността произтича от законите на природата; обратно, тя ги нарушава. Скромност и сдържаност — ето какво произтича от тия закони.
Освен това в природата на всички разумни същества е да чувствуват своите несъвършенства; следователно природата ни е дала чувството за срам, т. е. чувството за срам от нашите несъвършенства.
И ако физическата сила на някои климати нарушава и естествения закон на двата пола, и закона на разумните същества, задача на законодателя е да създаде граждански закони, които да противодействуват на климата, възстановявайки действието на първичните закони.
Глава XIII
За ревността
Необходимо е у различните народи добре да се различава ревността, която пораждат страстите, от ревността, която произтича от обичаите, нравите, законите. Едната е трескав пламък, който поглъща; другата — хладна страст, понякога страшна, която може да се слее с равнодушието и презрението.
Едната, бидейки злоупотреба с любовта, се поражда от самата любов. Другата зависи единствено от нравите, от обичаите на народа, от законите на страната, от морала и понякога даже от религията.
Тя почти винаги е резултат от физическото въздействие на климата и в същото време — средство против това въздействие.