Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
Всичко може би ще бъде наред — може да не е бременна.
Ами ако в утробата й още сега, в този момент, вече има дете?
Небеса, защо ли не бе решила просто да приеме Малкълм в леглото си? Щеше да й е противно, но можеше да го понесе. А можеше и той въобще да не се сети за въпроса с наследствената линия, ако тя не го бе повдигнала.
Мислеше си, че може да се мери с Малкълм, но невежеството й вече я бе подвело да направи грешка, която би могла да струва живота на детето й.
Единбург бе разположен на южните брегове на тесния залив при форт, на Северно море. Робърт реши да закотви Ирландската принцеса при Грантън, тихо рибарско селце, вместо при по-оживения Лийт.
— Ти остани на кораба — рече Джок. — Аз ще ида при Боби Макграт и ще видя какво е чул за Малкълм.
— И аз трябва просто да си седя тук и да чакам? — попита Робърт. — В никакъв случай.
— Е, да, сигурно предпочиташ да хукнеш да се луташ из Единбург и да позволиш на Алек да узнае, че врагът чука на главния вход на къщата му.
— Няма да се лутам… — Той дълбоко си пое дъх. Знаеше, че Джок е прав и че най-безопасният път бе да проучат терена, преди самият той да се появи в Единбург. Тук го познаваха добре и присъствието му в града веднага щеше да стигне до слуха на краля. Но, дявол го взел, той не искаше да тръгва по най-безопасния път. Напрежението се бе натрупвало по време на това проклето пътуване, докато стана като вулкан, готов да изригне. Искаше да направи нещо.
Само че импулсивните действия можеше да се окажат фатални за Кейт. Алек играеше като въжеиграч, балансиращ, от една страна, влиянието си спрямо Джеймс, а от друга — собствените си аспирации към трона. Ако реши, че присъствието на Робърт може да наруши баланса му по опънатото въже, би могъл да зареже плановете си за трона и да се отърве от Кейт, единственото доказателство за предателството му спрямо Джеймс.
— Добре тогава. Ще чакам тук.
Джок кимна одобрително.
— Може пък наистина да имаш мозък в главата си. — Той слезе по въжената стълба и стъпи на лодката. — Ще се върна, когато се спусне нощта.
А сега бе едва пладне. Божичко, очакваше го дълъг ден!
— Доведи Макграт със себе си. Искам да говоря с него.
Робърт откри, че да се разговаря с Боби Макграт не е никак лесно. Той бе бавен като костенурка и говореше така, сякаш е свещеник на литургия.
— Не знам нищо за никаква жена — рече Макграт. — Алек Малкълм се върна в Единбург сам. През последните четири дни е все в двореца.
— Има ли къща в града? — попита Робърт.
Макграт поклати глава.
— Отседнал е в покоите на Джеймс.
Джок попита:
— Посещавал ли е някого извън двореца, откак е дошъл?
— Да, отиде в една къща на края на града още първия ден и прекара цели четири часа там вчера.
— На кого е къщата? — попита Робърт.
— И там няма никаква жена.
Робърт се опита да сдържи раздразнението и нетърпението си и си напомни, че Макграт е добър, честен човек от неговия клан.
— Кой е там?
— Един старец. — Макграт отпи от бирата си. — Бяла коса, побъркани очи, тънък като вейка.
— Себастиан Ландфийлд — измърмори Робърт.
Макграт сви рамене.
— Не знам. Никога не съм чувал името му. Доближих се само толкова, че да надникна през прозореца, и го видях.
Описанието прилягаше твърде добре, за да не бъде този човек именно Ландфийлд. Малкълм бе споменал викария, но Робърт повече не се бе замислил за него. След като Алек е изтръгнал желаната информация от Себастиан, не изглеждаше логично да губи повече време с него.
— Вчера за първи път ли го видя?
Макграт кимна.
— Малкълм не е ходил при него, когато беше тук предния път. За пръв път узнах за този човек, когато проследих Алек до къщата през първия ден. — Той замълча за момент. — Но когато Алек пристигна, вече бяха поставили страж на вратата. Възможно е той да е дал нареждания да го държат под стража, още преди Алек да напусне Единбург.
Без значение защо Алек го държеше под стража, Себастиан сега бе единствената връзка на Робърт с Кейт, а имаше и малка възможност Алек да е разкрил местоположението й на викария.
— Къде е той? Искам да поговоря с него.
— На Грейбрайър номер четиринадесет. — Макграт направи гримаса. — Но не знам дали той ще е в състояние да говори. От звуците, които чух вчера, смятам, че Малкълм си е играл на любимите си игрички със стареца.
— Измъчвали са го?
— Не сте ми казвали да се меся на Малкълм — отбранително рече Макграт, — а и старецът не е един от нашите.