Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Засега ще си тръгна — извика той след нея, — но чуй на какво се натъкнах: едно от онези неща, които Алек толкова искал да свърши, преди да тръгнете. Себастиан Ландфийлд е мъртъв.
Тя замръзна на мястото си, напълно шокирана, и се обърна, за да го погледне в очите.
— Себастиан?
— Бил е измъчван до смърт. Изглежда не е дал на Алек исканото. — Той се усмихна безрадостно. — Поне веднъж викарият ти дава урок чрез личния си пример, от който трябва непременно да се поучиш.
Себастиан бе мъртъв. Не биваше да изпитва съжаление за смъртта на стария й враг, но й бе трудно да осъзнае, че той вече не е жив, вече не е заплаха за нея.
— Какво знаеш за една жена на име Клара Мъркет? Смяната на темата я изненада не по-малко от самото име, което не бе чувала от години.
— Защо?
— Джеймс е наредил да я доведат в Единбург от Англия, а Алек я е разпитвал. Трябва да има някаква връзка с теб.
— Тя беше моята дойка. Първите ми спомени в живота са за Клара. Разпитвал я е? Нима искаш да кажеш…
— Идваш обратно с мен, Кейт. Не мога да те отведа още сега, но искам да бъдеш готова.
Тя поклати глава.
— Ще дойдеш, Кейт.
Тя понечи да се обърне, но точно тогава й хрумна нещо друго. Все още не бе сигурна дали е бременна. Не можеше да поставя в опасност Робърт, но може би щеше да й бъде необходима помощ, за да спаси рожбата си.
— Ако променя решението си, мога ли да се свържа с теб?
Погледът на Робърт тревожно се взря в лицето й.
— Защо внезапно така се разтревожи?
— Не съм разтревожена, но винаги е по-благоразумно да не събаряш всички мостове зад гърба си.
— Не можеш да се довериш на никого за евентуално съобщение. Наложи се Джок да проправя пътя ми насам с подкупи.
Значи беше сама. Е, положението не бе по-различно, отколкото преди той да дойде. Трябва да забрави за помощта му и сама да се справя с проблемите си.
— Кейт.
Тя вдигна поглед към него.
— Прие ли този кучи син в леглото си?
Тя долавяше неизразимото напрежение, скрито зад тихите му слова. Никой не бе по-страстен и с по-собственическо чувство от Робърт. Трябваше да му каже, че е легнала с Алек. Това може би ще го вбеси достатъчно, та да го отпрати обратно в Крейда.
— Защото ако си го сторила, бих те разбрал, но ще бъда ужасно нещастен — тихо заяви той. — Толкова нещастен, че ще се погрижа Алек да бъде застигнат от участ, пред която участта на Себастиан ще изглежда направо щастие.
Кейт се взираше в него със смесица от безсилие и слисване. Той я разбираше, като никой друг. Робърт знаеше кои са слабостите й и кои са силните й черти. Това бе едно от нещата, които тя най-много обичаше у него. Би могла да се сгуши в него и да бъде приета за това, което представлява в действителност, а не за онова, което би трябвало да бъде.
— Прие ли го при себе си? — повтори Робърт.
Тя просто не можеше да го излъже.
— Не още — прошепна тя. После се извърна и се отдалечи.
Джок хвърли един-единствен поглед към лицето на Робърт, когато той влезе в лагера, и рече:
— Доколкото разбирам, очакват ни проблеми.
— Та какво друго ми е донесла тази жена? — рече Робърт, като скочи от коня си. — Смята да го убие. Обкръжена от цяла войска пазачи и смята да убие това копеле!
— Тя не е глупава. Ще избере подходящия момент.
— Това ли е всичко, което ще кажеш? Колко много ми помагаш само!
— Нещо сме кисели, а?
— Кисели и уплашени до смърт. Нещо не е наред. Алек ще я води в Англия.
— Е, и?
— В крепостта на протестантите.
Джок тихичко подсвирна.
— Интересно. Ти как го тълкуваш?
— Откъде да знам какво е намислил кучият му син? Може да е решил, че е прекалено опасно да си прави труда да събаря монархията и смята да постигне своето по друг начин. — Но какъв може да е този друг начин, чудеше се отчаяно Робърт. Хрумна му една смразяваща мисъл. — Би могъл да я закара пред Елизабет, за да си изпроси благоразположението й. Да обрисува Кейт като амбициозна конспираторка, а себе си като предания поданик, който я е заловил. И ще замени главата на Кейт за влиятелен пост в двореца.
— А кралицата би ли му повярвала? Тя се опита да помогне на Кейт.
— Тя не познава Кейт, а Елизабет не прощава измяната.
— И аз така съм чувал — бавно рече Джок. — Но благоразположението на Елизабет едва ли ще му се стори толкова привлекателно, колкото самата корона.
— Той иска власт, по дяволите. А един влиятелен пост в двора на Елизабет ще му даде повече власт, отколкото притежава и самият Джеймс.
— Вярно. Значи смяташ, че е решил да тръгне по по-малко трънливия път?
— Не знам. Всичко е само предположения. Но, за бога, нещо не е наред!