Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Крейда? — попита Джок.
Робърт кимна.
— Така ще е най-бързо.
— Робърт… Съжалявам… Гавин… — Дънкан безпомощно сви рамене. — Познаваш баща ми. Не можех да го спра. Никой не може да го спре.
— Да, познавам го.
Ледени тръпки пробягаха по тялото му при спомена за изпотрошеното тяло на Гавин. Кейт си мислеше, че може да манипулира този кучи син по своя воля, но бе достатъчно да направи една-единствена грешна стъпка, и Алек щеше да се опита да я сломи както всички останали около него. Робърт можеше само да се надява тя да не направи тази погрешна стъпка, преди да е достигнал до Единбург и да е успял сам да обезвреди Алек.
Той се извърна и подкара коня си към Роби Макбренън и Джейми Грант, за да обясни защо ги е довел дотук за нищо и да им каже да се разотиват по домовете.
Да я вземат мътните тази жена!
13.
— Не ядеш. Това не е хубаво. Трябва да поддържаш силите си. — Малкълм кимна на слугата. — Сервирайте на графинята парче от това прекрасно агнешко.
— Не, благодаря. Не съм гладна. — Кейт погледна масата с изящните чаши за вино и лъскавите блюда, но без особен интерес. Чувстваше се ужасно изморена, но поне тази нескончаема вечеря скоро ще свърши и ще й бъде позволено да се оттегли в своята каюта. — Денят беше доста дълъг.
— Сигурен съм, че е бил по-дълъг за Макдарън — злобно заяви Малкълм. — Вероятно по това време тъкмо пристига в Килгрън.
— Може би. — Тя вдигна чашата с вино към устните си. — Ако е решил да ме преследва.
— О, струва ми се, и двамата знаем, че ще те последва. Макдарън мрази да губи нещо, което му принадлежи, а мисълта да го загуби в моя полза го вбесява още повече. Враждата ни е стара. — Той хапна парче агнешко. — За нещастие в миналото той успяваше по-често, отколкото аз. Много дразнещо обстоятелство. Никога не съм го разбирал, защото никога не губя от никой друг. Точно затова съм толкова решен този път да не изгубя в това начинание. — Алек се изкикоти. — Този път съм се подсигурил, та дори и да загубя, пак ще спечеля.
Кейт се чувстваше прекалено уморена, за да се опитва да разгадае смисъла на загадъчните му думи.
— Кога ще пристигнем в Единбург?
— Скоро. Ако вятърът е попътен — усмихна се Алек. — Нима си толкова нетърпелива да започнеш новия си живот?
— А ти не си ли?
— Да, но отначало трябва да действаме бавничко.
Кейт успя да потисне една въздишка на облекчение. Опасяваше се, че Малкълм ще иска незабавно да се впусне да заговорничи, а тя няма да има време да измисли свой собствен план. Не че имаше някаква представа какъв ще бъде планът й. Единственото сигурно нещо бе, че Алек Малкълм трябваше да бъде унищожен.
— Разочароваш ме. Прекалено дълго съм чакала.
— Много си нетърпелива. Като майка си. Забелязах, че притежаваш някои от качествата й.
— Срещал ли си майка ми?
— Срещал съм я няколко пъти. Стори ми се много проницателна.
Обикновено не наричаха Мария проницателна, помисли си Кейт. Той очевидно се опитваше да й направи прикрит комплимент. В последните часове бе открила, че Джок е прав за Малкълм. Той беше както хитър, така и много вещ в манипулирането на хората и бе готов да каже каквото и да е, само и само да я насочи натам, накъдето желае. Тя промени темата.
— Къде ще отседнем в Единбург?
— Аз ще бъда в двореца, но теб ще настаня в имението си Селуит, на юг от града.
— Защо?
Той сви рамене.
— Джеймс със сигурност ще разбере, че съм в града. Предпочитам той да не узнава, че си заедно с мен, докато не назрее моментът.
— Той със сигурност ще разбере, и то веднага щом се свържеш с поддръжниците на Мария.
— Точно затова няма да правим нищо подобно. — Алек отпи мъничко вино. — Първо трябва да се погрижа за някои други неща, но след като успокоя Джеймс и му представя правдоподобна причина за заминаването си, ще тръгнем незабавно за Англия.
— Англия!
— Да, за нас е по-безопасно първо да спечелим подкрепата на поддръжниците англичани отвъд границата. Ще отидем в Кенилуърт или може би в Уорик. В момента Елизабет е заета с войната с Испания и няма да има време да се безпокои за един заговор, който може да я свали от трона. — Той се изкикоти искрено развеселен. — А когато вече се обезпокои, ще е прекалено късно.
— Значи смяташ да превземеш и Англия, а не само Шотландия?
— Разбира се. Не ти ли обещах да те направя най-могъщата кралица, която светът някога е познавал?
— Бих се задоволила и само с Шотландия. Това е опасен ход.