Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Но ход, който сме длъжни да направим.
И все пак именно Кейт щеше да е изложена на риск. Майка й бе заговорничела да заграби и двете корони и свърши в затвора, а после и на дръвника. Какво ли му пука на Малкълм, горчиво си помисли Кейт. Тя бе просто една пионка.
— Не е толкова опасно, колкото звучи. Ще видиш, че никога не действам, без да притежавам оръжията, с които да устроя добра обсада. Имай ми доверие, уверявам те, че нямам намерение да загубя главата си… нито пък твоята. — Тихо добави той. — За мен ти си много ценна. Твърдо съм решил да те пазя така, сякаш си самата корона.
Зад думите му се криеше неизречена заплаха. Явно искаше тя да разбере, че той не е толкова глупав, че да й се довери изцяло. Внезапно тя почувства, че вече й е дошло до гуша. Беше уморена и самотна и отчаяно й се искаше да се втурне обратно към Крейда. Само преди няколко месеца смяташе, че най-голямото възможно предизвикателство е да не се подчини на Себастиан, а сега вече мереше сили и хитрост с един мъж, когото дори и викарият би нарекъл архидемон. За тази вечер не можеше да издържи повече.
— В такъв случай, сигурна съм, че ще съм в пълна безопасност. — Тя избута назад стола си и се изправи. — А сега, ако ме извиниш, ще се оттегля в каютата си. Вече става късно.
— Разбира се. — Той стана на крака. — Ще дойда при теб след малко.
Тя го погледна шокирана.
Той забеляза реакцията й и повдигна вежди.
— Но ти несъмнено си очаквала, че ще подпечатаме споразумението си по възможно най-приятния начин?
Не беше го очаквала. Малкълм не желаеше тялото й. Тя познаваше признаците на страстта, а той не бе показал нито един от тях. Той се усмихна.
— Направо нямам търпение.
И тогава истината й се проясни. Това беше просто още един начин да потърси и открие слабостите й и да спечели надмощие над нея. Да спечели власт. Тя успя да скрие тръпките на ужас, когато осъзна, че това няма да е закачливото, сладострастно надмощие, което Робърт бе упражнил само преди няколко дни.
Тя поклати глава.
— Не още.
— Тази нощ — твърдо заяви той. — Ще се оженим веднага щом стигнем в Единбург, но нямам търпението, необходимо на младоженеца, за да изчакам клетвата да бъде изречена.
Ако бе нетърпелив за нещо, то бе само да стане съпруг на кралица и в някой удобен момент да грабне самата корона. Проклятие, тя беше прекалено уморена, за да се справи с това предизвикателство сега.
За какво се е заоплаквала, запита се тя с отвращение. Предизвикателствата не идват, когато сам пожелаеш, защото тогава нямаше да са предизвикателства. Тя мислеше трескаво, търсеше отчаяно изход от това положение, изход, който ще й осигури необходимото време, и все пак да е в съзвучие с личния му интерес.
— Ако се оженим в Шотландия, Джеймс ще разбере за това. Трябва да почакаме, докато стигнем Англия. — Тя срещна погледа му. — А има и възможност да съм бременна. Ако легнеш с мен сега и аз забременея, никой няма да знае дали детето е твое, или на Робърт. Нима искаш Робърт да предяви претенции към трона чрез детето ти?
Тази мисъл очевидно не му хареса.
— Знаеш много добре, че наследствената линия трябва на всяка цена да е чиста.
— Тогава ще чакаш.
Устните му се присвиха.
— Колко дълго?
— Ако не съм бременна, ще проличи след около месец.
— Тогава ще те следя много внимателно. — Той внезапно се усмихна. — Но ти си права, в никакъв случай не бива да се пръкне някое отроче на Макдарън, с което да си имаме проблеми. Ако се окаже, че си бременна, обещавам ти да намеря начин да те отърва от детето, и то безопасно. Придворните дами прибягват до услугите на една старица, която знае доста за разни билки.
Кейт се намръщи объркано.
— Не разбирам какво имаш предвид.
— Не разбираш? Не очаквах, че ще си толкова невежа. Изглеждаш така хитра, та забравих, че не си имала възможност да събереш много практически знания под крилото на твоя викарий. — Той замълча за момент, после рече: — Ще убием детето в утробата ти.
Той внимателно наблюдаваше изражението й и тя разбра, че отново търси слаби места. Не бива да му позволява да види ужаса, предизвикан от думите му! Той бе нанесъл прекалено жесток удар и тя не можеше да скрие чувствата си, затова бързо се обърна и се отправи към вратата. С огромни усилия успя да скрие вълнението от гласа си.
— Може би това няма да е необходимо. Ще видим. Лека нощ.
Кейт се спря чак до своята каюта. Облегна се на вратата, стомахът й сякаш се обръщаше, ръцете и краката й трепереха.
Той искаше да убие детето й!
Детето, което бе желала така отчаяно, рожбата, която би могла да я дари и с Робърт, и с Крейда, щеше да се превърне просто в още една пионка, която трябва да изчезне от шахматната дъска. А тя дори не бе подозирала, че подобно нещо е възможно.