Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Точно така очаквах да реагираш. — Джок сви рамене. — Но все пак поех риска. Всъщност твоята лейди не ми остави голям избор. Каза, че или аз ще се погрижа размяната да се осъществи, или сама ще се заеме с това. Помислих си, че ако ще става така, поне трябва да бъде сторено както трябва.
— А и можеше да се отървеш от една заплаха за Крейда!
— Да, признавам, че и това ме поблазни. — Той замълча за момент. — Предаде ми съобщение за теб. Да не тръгваш след нея. Каза, че тъй като не си искал да й дадеш Крейда, тя решила вместо това да си вземе Шотландия.
Робърт моментално отхвърли тези думи. Кейт наистина имаше известна слабост и склонност към властта, но хладнокръвната пресметливост не беше в природата й.
— И, предполагам, ти си й повярвал?
Джок се поколеба, после тихо рече:
— Струва ми се, че Алек беше прав поне за едно: от нея ще излезе изключителна кралица. — После той сви рамене. — Но аз мисля, че тя излъга. Ако получи трона, то няма да е чрез Алек Малкълм. Изпитва топли чувства към теб и Гавин и иска да спаси и двама ви.
— Като жертва себе си? — пресипнало попита Робърт.
— Съмнявам се, че това си е наумила. — Усмивката на Джок, интересно защо, съдържаше и известна доза гордост. — Тя не беше някаква бледа, трепереща мъченица в Килгрън. Смята да надхитри Алек Малкълм.
— И има същите шансове да успее, както Гавин да те победи в битка. Алек има дълги години опит на своя страна.
— Ти не я видя такава, каквато я видях аз. — Той поспря за момент. — Но ако се съмняваш, може би е по-добре да й помогнеш.
— Нима? — Робърт присви очи с подозрение. — И може ли да запитам на какво се дължи тази внезапна промяна в чувствата ти?
— Очевидно е, че няма да мирясаш, докато не я спасиш от ноктите на Алек — усмихна се Джок. — А и аз не съм сигурен дали пък няма да е по-безопасно за Крейда, ако я държим под око на острова, отколкото да вилнее на трона на Шотландия. Поне ще можем донякъде да я контролираме при нас.
— Като гледам, не си я контролирал особено много в този случай. Трябваше да я задържиш у дома!
Не, не биваше да вини Джок, когато вината беше изцяло негова. Бе прекалено разтревожен и разгневен, за да се замисли за нещо друго, освен за това, да измъкне Гавин от Алек. Господи, та той въобще не бе очаквал тя да… А трябваше да го предвиди. Кейт бе способна на всичко, беше готова да се изправи срещу всякакви опасности, ако това означава достатъчно за нея. Е, той не можеше просто да стои тук и да мисли за опасността, в която е попаднала. Ще полудее, ако не предприеме някакви действия. Той се обърна към палатката.
— Ще ида да видя Гавин. Качвай се на коня. Веднага потегляме към Килгрън.
— Щом така искаш, но не мисля, че тя ще е там.
— Смяташ, че Алек вече я е скрил другаде?
Джок поклати глава.
— Тя ме накара да те забавя. Съвсем ясно даде да се разбере, че не иска ти да обсаждаш крепостта и непременно ще се е погрижила да нямаш тази възможност.
Гневът, страхът и отчаянието на Робърт нарастваха с всяка изминала секунда.
— За бога, тя не може да манипулира Алек, както й е изгодно. Тя е само жена, и то още почти дете!
— Нима? Аз пък я видях в различна светлина. Ударът при Килгрън бе изцяло дело на Кейт, не мое. Вярвам, че ще промениш мнението си.
Дънкан излезе на кон от крепостта и се насочи към войската им още преди да достигнат до портите. Беше сам.
— Те не са тук — рече той, като спря коня си пред Робърт. — Тя каза да ти предам, че са тръгнали за Единбург, за да се присъединят към поддръжниците на Мария. — Той се изчерви, като хвърли неловък поглед към събраните мъже от клановете, заобиколили Робърт. После добави: — Каза, че тъй като те е напуснала, бракът ви вече се смята за невалиден, затова само ако си останал без никаква гордост, ще тръгнеш да я преследваш, когато вече не те иска.
— Виждаш ли? — измърмори Джок. — Още един удар. Публично отричане, за да те бодне по гордостта, преди да е успяла да се измъкне достатъчно далеч. Едно е да събереш войните от клановете, за да отмъстиш за открадната съпруга, съвсем друго е да преследваш избягала жена. А и не можеш да споделиш с никого истинската причина Алек да я иска за себе си, ако целта ти е да си я върнеш, преди той да предяви претенциите й към трона.
Робърт знаеше, че това е самата истина, затова тихо изруга. Не стига това, че трябваше да се бори с Малкълм, но трябваше да се справи и с тази проклета жена.
— Кога тръгнаха?
— Преди пладне — отвърна Дънкан. — Но не се надявайте да ги догоните. Баща ми много се бе разбързал и смяташе при залез да отплава от пристанището на Джаклоу.
А вече наближаваше полунощ. Зимните бури бяха преминали, затова северният път към Шотландия бе както безопасен, така и бърз. Ще наберат преднина от поне два дни, преди Робърт да успее да се върне в Крейда, да приготви собствения си кораб и да вдигне платна.