Великолепният негодник

— Не, прав си бил, че не си се намесил. Щеше да е прекалено опасно за теб.

Защо ли Малкълм е решил, че е необходимо да измъчва Себастиан Ландфийлд? Той не се и съмняваше, че Малкълм извлича увереност в собственото си могъщество, като изтезава хората, но той рядко си позволяваше да го прави без причина.

— Жив ли е още?

Макграт отново сви рамене.

— Не знам. Съмнявам се. Откак вчера Малкълм си тръгна от къщата, там е доста тихо, а и вече на вратата не стои страж.

— Първо, жената в тъмницата на Джеймс, а сега и Ландфийлд — промърмори Джок. — Някаква връзка?

— Вероятно има — рече Робърт. — Откри ли коя е била тя, Боби?

— Англичанка на име Клара Мъркет. Джеймс наредил да я доведат от град Буърс. Войникът, с когото говорих, каза, че им било наредено да направят така, че никой в селото да не разбере, като я отвеждат.

Буърс не беше близо до Шефийлд, където Кейт бе прекарала живота си, но все пак трябваше да има някаква връзка.

— Ще ви трябва ли още нещо? — Макграт остави чашата си и се изправи. — Трябва вече да се връщам.

— Просто дръж под око Малкълм. Ще се свържем с теб по-късно, за да ти дадем нови нареждания. Много ти благодаря, Боби, наистина много ни помогна.

Джок изгледа как Макграт излиза от каютата и едва след това се обърна към Робърт.

— Знам, че едва ли това ще те заинтересува особено, но в Единбург чух и други новини.

— За Кейт?

Джок се усмихна саркастично.

— Не, нали ти казах, може и да не те заинтересува особено. Просто някакви смътни вести за война. Война, която наближава с всеки изминал ден. Елизабет е изпратила граф Лестър в Холандия, за да сключи мир, а после наредила на капитан Дрейк да нападне Кадис. Той потопил тридесет и шест испански кораба. Армадата на Филип вече е готова да нападне всеки момент, а при морска битка с подобни мащаби може би Англия няма да е единствената замесена държава. Ще е цяло чудо, ако Ирландия и Шотландия не бъдат въвлечени във всичко това.