Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
Той беше мъртъв.
— Колко мило от страна на Алек да остави стареца тук да му изтече кръвта — рече Джок, като се приближи и застана до Робърт. — Бих казал, че е бил раздразнен за това, че не е получил онова, което е искал. Чудя се, какво ли е целял?
— Искал е Ландфийлд да се закълне, че Кейт е дъщерята на Мария. — Робърт се усмихна безрадостно. — Но дори и изтезанията не могат да сломят лудите.
— Тя е тук — рече Джок, когато стигнаха в лагера си, разположен в гората, недалеч от имението Селуит. — Но каква полза, че го знаем? Малкълм е събрал цяла армия пазачи в имението си.
— Затворничка ли е?
Джок поклати глава.
— Не и на пръв поглед. Сигурен съм, че ще я спрат, ако се опита да избяга, но й е позволено свободно да се разхожда из крепостта и парковете. Всеки ден идва на езда точно в тази гора, подобаващо придружена от стражи… за собствената й безопасност.
— Значи можем да я спасим.
— Не и ако не иска да дойде с нас. — Джок замълча за миг. — Дяволски трудно е да спасиш жена, която не иска да бъде спасена.
Думите му бяха ужасни, но Робърт не можеше да отрече, че са верни.
— Значи ще трябва да я убедя, че иска да бъде спасена. Мога ли да се вмъкна в крепостта?
Джок се замисли по въпроса.
— Възможно е. При служителите на Малкълм подкупите винаги дават резултат. Те никак не харесват този кучи син. Сигурен съм, че стражите са предупредени за евентуално нападение с цел Кейт да бъде отвлечена, но не и за възможността един-единствен човек да влезе в крепостта. Едничката опасност ще е, ако някой от офицерите на Малкълм те разпознае. — Той се изправи. — Ще видя какво може да се направи.
— Милейди!
Кейт се обърна и видя, че човекът, който я вика, е Кенет Мороу, капитанът на стражата на Алек. Тя потисна раздразнението си и се усмихна мило.
— Колко хубаво, че ви виждам! Прекрасна сутрин, нали?
— Прекрасна. Позволете да отбележа, че изглеждате точно на място в тази градина — рече той с непохватна галантност, като тръгна редом с нея. — Самата вие сте като цвете.
Кейт никак не се чувстваше като цвете. Тъй като в тази битка разполагаше с малко оръжия, бе решила да изпробва тактиката на Джийн и се опита да изглежда самото въплъщение на женствената привлекателност. Но това съвсем не бе роля, подхождаща на темперамента й. Ако й се наложеше само още веднъж свенливо да сведе поглед, направо щеше да повърне. Вместо това тя отново се усмихна.
— Колко сте любезен! Ще се разходите ли с мен?
Той поклати глава.
— Имам други задължения. Дойдох при вас само за да ви предам едно съобщение. Сър Алек ще има удоволствието да се присъедини към вас за вечеря.
Тя се стегна. Знаеше, че Малкълм ще дойде, но все още не бе готова.
— Колко приятно!
— Ще яздите ли днес?
Тя премина един завой на пътеката.
— Просто не мога да устоя на тази възможност особено когато денят е толкова прелестен и компанията е така… — Тя ахна.
Робърт!
Мъжът, коленичил край пътеката, който окопаваше лехата с рози, бе облечен в груби широки дрехи, на главата му бе нахлупена шапка, която почти закриваше лицето му, но нямаше съмнение кой е той в действителност. Кейт познаваше всяка извивка на тялото му, познаваше всеки жест, всяка частица от кожата му.
— Нещо не е ли наред, милейди?
— Не, разбира се, всичко е наред — побърза да каже тя. — Просто като видях тези рози, направо ми секна дъхът! Трябва да помоля този градинар да набере малко от тях за масата тази вечер.
Мили боже, какво правеше Робърт тук?
Капитан Мороу повтори въпроса си:
— Ще желаете ли днес да идете на езда?
— О, да, но ще изпратя един прислужник да ви каже кога точно. Иска ми се да поостана тук, в градината, за да й се насладя. Денят е толкова красив!
Той продължаваше да върви редом с нея.
— Наистина е така. Розите са направо прелестни, откак разцъфнаха напълно.
— Но в Селуит всички растения са направо прелестни, толкова различни от цветята в планинските части на Шотландия. — Тя седна на една мраморна пейка. — Мисля, че ще поостана известно време.
Капитанът застана прав пред нея, като я гледаше с глупава усмивка. Какво да стори, та да накара този човек да я остави най-после сама?
— Уверявам ви, тук ще бъда напълно в безопасност и сама. Ето на, сега ви преча да вършите работата си. — Тя се усмихна мило. — Вие сте толкова мил, така добре се грижите за мен!
— За мен е чест и удоволствие. — Той се поколеба и се поклони. — Ще се видим по-късно, милейди.
Кейт едва дочака капитанът да се изгуби от погледа й и скочи към розовата леха.
— Да не си полудял? — прошепна тя, като се спря до Робърт. — Веднага заминавай!