Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Шшт… Просто оздравей.
— Счупено…?
— Джок казва, че знае как да намества счупени кости. Сигурна съм, че краката ти ще се оправят.
— Не краката ми. — Той се опита да се усмихне, но можа само да изкриви лицето си от болка. — Пръстите… Кажи му да ми намести пръстите.
Тя не го разбра.
— Сигурна съм, че той ще намести всичко, което трябва да се намести.
— Важно е… Как иначе… ще свиря на… гайда?
Тя примигна, за да сдържи сълзите си. Проклетата гайда!
— Не съм сигурна дали някой от клана ще му благодари за това.
Гавин поклати глава.
— Важно е… — и отново припадна.
Джийн изпълзя в каруцата и взе главата на Гавин в скута си. На ярката светлина на деня тя изглеждаше дори по-окаяно, отколкото в тъмницата. Сякаш цялата й способност за хитрини, на която се бе научила, е била изгорена, оставяйки само бледата обвивка на очарователната жена, която бе дошла в Крейда. Изражението й бе каменно, когато погледна баща си, застанал в другия край на двора, загледан в тях. Устните й едва се помръднаха, когато тя тихо прошепна на Кейт:
— Искам той да умре.
Кейт сведе поглед към Гавин и почувства същата ярост.
— Така ще бъде! — После се извърна и отиде до капрата при Джок. — Опитай се да задържиш Робърт да не идва тук колкото може по-дълго.
— Защо?
— Просто стори това, което ти казвам. — Тя навлажни устните си и се усмихна дръзко. — И му предай нещо от мен. Кажи му, че тъй като той не иска да ми даде Крейда, съм решила вместо това да завладея Шотландия.
— И от мен се очаква да го накарам да повярва?
— Защо не? Той знае, че аз не съм съвсем лишена от амбиции. Искам да го настроиш срещу мен. Това е шансът, който чакаш, откак пристигнах на Крейда. Не е ли така?
— Да, така е — бавно рече той.
— Тогава възползвай се от тази възможност.
— Каква възможност? — Алек Малкълм се приближаваше към каруцата.
— Възможността да спаси живота си, като ме остави и измъкне тази каруца оттук. Сигурно сте чували колко лоялен е той към съпруга ми. Не иска да изостави нищо, което смята, че принадлежи на Крейда. — Тя отстъпи назад и махна на Джок да тръгва.
Той я погледна с обичайната си безизразност, после юздите изплющяха и каруцата потегли.
— Да, може и да е лоялен, но не ми изглежда да е глупав, милейди — рече Алек.
Кейт гледаше как каруцата се отдалечава от нея и за миг се почувства ужасно самотна. Може би повече никога няма да види някой от тях, а със сигурност няма повече да види Крейда. После изправи рамене и се обърна към Малкълм.
— Милейди? Но защо трябва да се обръщате към мен така официално? — Тя го дари с ослепителна усмивка. — Наричайте ме Катрин.
Една-единствена палатка се виждаше в Килфърт Глен, където би трябвало да има поне двадесетина.
Роби Макбренън дръпна юздите на коня си и спря до Робърт на хълма, от който се откриваше цялата долина.
— Какво е това? Нали ми каза, че твоите момчета ще бъдат сбрани тук!
— Така трябваше да е. Казах на Джок, че го искам тук при залез-слънце — мрачно рече Робърт. Онзи кон, който пасеше наблизо, беше на Джок, но имаше също така и товарни коне и една каруца, спрени близо до палатката. — Това не ми харесва. Чакайте тук, докато ви дам сигнал, че можете да се приближите.
Той пришпори коня си надолу по склона към палатката.
Джок Кандарън излезе от палатката. И ленената му риза, и косата му бяха потъмнели от пот. Той изтри челото си с ръкав, а погледът му се зарея отвъд Робърт към мъжете на хълма.
— Сигурно си бил много убедителен. Колко са?
— Триста въоръжени мъже. Джейми Грант и хората му ще се присъединят към нас след около час. — Робърт скочи от коня си. — Къде, по дяволите, са собствените ни воини?
— Казах на Иан, че ще изпратя вест да дойдат, ако са нужни.
— Какви ги говориш? Необходими са! И то още сега!
— Може и да не е така. Може дори да решиш да изпратиш Грант и Макбренън обратно у дома. — Джок кимна към палатката. — Гавин е при мен.
— Какво! — Погледът на Робърт се стрелна към палатката. — Как е той?
— Припадна. И съм сигурен, че е благодарен за това. Вече цял ден му намествам счупени кости и поправям щетите, нанесени от Алек. А пухкавата му женичка, дето си я е избрал, се оказа по-голяма куражлийка, отколкото очаквах — добави той. — Тя много ми помогна, а не й беше лесно да го гледа как се мъчи.
— И Джийн ли е тук?!
— Да. Не мислиш ли, че това е страхотен удар?
— Как, по дяволите, си успял?
— Изтъргувах Кейт.
Думите се забиха като меч в душата на Робърт. За момент не можеше да отрони нито дума, после слисването се смени с ярост.
— Кучи син такъв! Ще ти изтръгна сърцето!