Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
— Как по-точно?
— Остави това на Гарваните — помоли Хирад. — Знаем какво да правим.
— Щом искате, заемете се — кимна пълководецът.
Мисловната връзка им даде нова надежда. Оказа се, че Фиона е с група от около двеста жители на Джулаца, в която имаше още единадесет магове. Те се промъкваха към мястото, където според тях би трябвало да се намира войската на Дордовер.
Войската също бе открита. Наброяваше две хиляди и петстотин пехотинци, петстотин конници и петдесет магове. Вече решили да се върнат в Дордовер заради сведенията, че при Подкаменния проход западняците са събрали големи сили. Но заповедта да напреднат към Джулаца бе потвърдена.
Намериха още три разпръснати групички от войници, граждани и шепа магове, общо към сто и петдесет души. Щяха да участват в нападението, ако можеха да се присъединят към армията на Дордовер.
Обсадените и дошлите при тях Гарвани трябваше да отблъскват несравнимо превъзхождащите ги нашественици поне един ден. Кард смяташе, че ще се справят. Всичко зависеше от бойния дух, разумното използване на магия и успеха на Гарваните в освобождаването на пленниците, толкова важно за решимостта на всички зад стените на Школата.
А новината за загадъчната поява на Гарваните се разнесе като горски пожар, върна усмивките по лицата и накара хората да заговорят за добри знамения. Дори им приписваха слепотата, която сякаш бе поразила часовите на подвижната кула. Цял час след изчезването на Покрова още не бяха забелязали, че обсадените отново са уязвими. Скоро щеше да бъде твърде късно.
Шестима магове закрачиха от подножието на Кулата. Още беше тъмно, но изгревът наближаваше. В двора се чуваха само приглушеното от стените и затворените врати дрънчене на съдове в кухните и лекото проскърцване на веригите, докато вадеха вода от кладенците, които пълнеше подземен поток. Както Кард поиска, поддържаха привидността на обичайна подготовка за новия ден.
Зад всяка врата чакаше капитан или лейтенант от стражата, хората му помнеха наизуст задачите си и бяха готови да се втурнат към определената за тях порта. Маговете наблюдатели щяха да се сдобият със Сенчести криле, Гарваните пък вече се криеха в сенките при южната порта. Хирад и Незнайния щяха да разчитат на оръжията си, Илкар трябваше да вдигне щит срещу стрели, Ериан — да удари с Горещ дъжд. Дензър също щеше да лети със Сенчести криле, за да ги преведе встрани от големите отряди западняци.
Шестимата магове вървяха спокойно по двора, наглед нехайни, но съзнанията им звъняха от напрежение преди заклинанието. Колкото и добре да бе обкована с желязо подвижната кула, площадката горе беше открита, имаше само гъста мрежа против стрели. В един миг маговете се разхождаха, в следващия се заковаха на място и дванадесет Огнени кълба профучаха във въздуха. Дългата подготовка им позволи да придадат на творенията си огромна скорост и точност.
Нощта над Джулаца се озари от оранжеви пламъци, които обгърнаха площадката и поглъщаха дърво и плът с еднаква алчност. Дъсченият покрив се разхвърча на овъглени късчета, западняците пищяха и се търкаляха в агония. Един-единствен звън на сигналната камбана отекна скръбно сред воплите на умиращите. В двора на Школата настана трескаво оживление.
Кард и неговите капитани крещяха заповеди, войници и опълченци тичаха към портите, които се отваряха в същия момент. Първи на улицата изскочиха Гарваните. Дензър, усилил и зрението си с магия, летеше напред. Зад тях напираше отряд от шестстотин души, защитен от тридесет магове. През северната порта излязоха още четиристотин, там маговете бяха двадесет. Школата остана временно без въоръжени мъже зад стените, по които обаче стояха в готовност още магове.
През дните, когато го възпираше Покровът, Сенедай намали отрядите, които държаха в плътен обръч Школата, и вероятно ги бе настанил в далеч по-уютните здания на града, вместо да нощуват под открито небе. Затова първият удар бе насочен срещу стражевите постове, преграждащи всички улици по калдъръмения пръстен край стените.
Хирад водеше Гарваните по главната улица към квартала на манифактурите и занаятчиите. Стражите ги видяха, развикаха се и извадиха оръжията си.
— Щитът е вдигнат — оповести Илкар. — Ериан, изчакай със заклинанието.
— Чакам.
Изпречиха им се четирима племенни бойци, смутени и невярващи на очите си. Хирад завъртя меча пред гърдите си. Противникът отскочи и удари с брадвата в немощен опит да блокира острието му. Варваринът отклони брадвата и заби чело в носа му. Мечът на Незнайния направо счупи оръжието на жертвата му и се заби дълбоко в рамото на западняка. Хирад чу пращене на кости.