Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Тя се озърна към Троун, както бе правила често през тези минути.
— Не се плаши от него. Според мен разбира, че Уил е тежко болен, а ти се опитваш да му помогнеш. Колко му остава?
В този миг Незнайния видя, че в лазарета влизат Хирад и пълководецът на Джулаца. Тръгнаха право към него.
— Какво да ти река… — запъна се магьосницата. — Ако не се опомни до един ден, ще го преместя в залата за умиращите. Скоро ще имаме нужда от този нар.
Незнайния приклекна пред вълка, който се вторачи печално в него.
— Троун, не знам дали ме разбираш, но предстои битка. За да помогнеш на Уил, бий се до нас. Имаме нужда от теб, а Уил — от време.
Троун не помръдна още малко, после близна лицето на Уил и се излегна до нара. Незнайния се изправи. Погледна ръцете си — раните заздравяваха бързо след целебното заклинание на Ериан и Илкар.
— Длъжен бях да опитам — промърмори той и отиде при Хирад и Кард. — За обсадата ли ще говорим? — Двамата кимнаха. — Нека поне пийнем по чаша кафе — посочи огнището в дъното на лазарета.
Щом се настаниха, Незнайния стисна ръката на Кард.
— Съжалявам, че не спрях да се запознаем преди малко. Пълководецът се усмихна.
— Знам кой си. Тъй… Осмина магове опитват мисловна връзка с всички, които са на един ден път от града, за да известят, че молим за помощ. Вашият Илкар ми каза името на магьосница, която могат да потърсят.
— Фиона — кимна Незнайния.
— Същата. След това ще чакаме часовите на подвижната кула да вдигнат тревога и тогава ще нападнем.
— Но защо да чакате? — учуди се Хирад.
— Защото с всеки миг печелим време за идването на подкрепления. Иначе поражението ни е неизбежно.
— Въпреки това е грешка да чакаш реакцията на съгледвачите — увери го Незнайния. — Хората ще се изнервят, а и губите огромното предимство на изненадата. Нападнете, щом сте готови. Пръснете кулата им на парченца преди да са гъкнали, и изкарайте войниците на улиците веднага след първите нападателни заклинания от стените… стига това да е замисълът ти.
— Но…
— Генерале, ти се опираш на здравия разум, а и трябва да дадем време на войската от Дордовер да се придвижи. Все пак помисли как ще се отрази такова нападение на западняците. Още преди да се усетят, че Покрова го няма, вече измират заспали и около лагерните си огньове. А преди да се опомнят и да ни отблъснат ние ще се приберем зад стените и тогава ще ги чакаме.
Кард кимна.
— Има логика. После ще ги държим далеч от стените със заклинания, ще им пречим да нападнат с големи сили.
— Важното е да ги удариш зле още в началото. Нека се страхуват. И след първата вълна от заклинания трябва да местиш маговете по стените. Не бива западняците да знаят откъде ще им се стовари магията следващия път. — Незнайния се усмихна и тупна пълководеца по ръката. — Не се съмняваме в способностите ти, нито ти оспорваме командването. Само ти предлагаме да се възползваш от нашия опит. В колко обсади си участвал?
— Тази ми е първата — заискриха очите на Кард.
— Свършил си невероятно добра работа — кимна Незнайния. — А ние през последните десет години прекарахме доста време пред крепости или вътре в тях.
— Е, радвам се, че чух съветите ви.
— Така всички ще си удължим живота — подсмихна се Хирад.
— Още нещо… — Кард допи кафето на един дъх. — Сенедай, предводителят на тези племена, държи някъде хиляди пленници от Джулаца. Обеща да ги избие, ако го измамим, а ние точно това направихме.
— Не мислиш ли, че ще е прекалено зает с неприятностите, които му създаваме, за да се занимава и с тях? — попита Хирад.
— И аз казах същото пред Съвета, но сега се съмнявам. Той има поне петнайсетина хиляди племенни бойци. Убеден съм, че ще отдели достатъчно, за да изколи хората, които могат да му навлекат още тревоги.
— А няма ли магове сред пленниците? — намръщи се Незнайния.
— Струва ми се, че си мълчат, иначе Сенедай щеше да убие първо тях досега. Той е жестока твар, доказателство са хилядите, които загубиха душите си в Покрова.
— Някой ще опита ли мисловна връзка с пленен маг? И къде са затворени? — продължи да разпитва Незнайния.
По погледа на Хирад позна, че той мисли за същото.
— В южната част на града, вероятно в зърнения склад. Единственото здание, което би побрало толкова хора, а и здраво укрепено по очевидни причини. Не можем да рискуваме с мисловна връзка. Не искаме нито пленниците, нито западняците да се досетят за нашите планове преди атаката.
Незнайния се спогледа с Хирад и заяви:
— Ние ще ги освободим, но се налага мъничко да променим твоите планове.