Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Снощи ти беше съвършена домакиня. Брегър беше дълбоко впечатлен.
Лицето на Алена гореше от гняв. Тя издърпа банкнотите от пазвата си и ги напъха в колана на Коул.
— Закичете парите на шапката си, майор Лейтимър!
Коул отиде до гардероба и извади една рокля от розова тафта.
— След като не искаш да приемеш пари, какво ще кажеш за това? Струва точно толкова!
Алена беше смаяна. Предложението му я нарани дълбоко.
— Да не искате да нося дрехите на Роберта?
Сега и Коул бе разгневен.
— Смяташ ли, че ще позволя жена ми да носи дрехи от втора ръка? Купил съм я специално за теб!
— О, майоре — простена Алена. Тя болезнено се засрами от своята грешка.
— Майоре! — изрева той вбесено. — По дяволите, жено, искаш да ме подлудиш ли с това обръщение? И нима довечера ще трябва да изглеждам пред гостите като някой нещастен скъперник?
— Не се тревожете, тази вечер ще бъда облечена подходящо и няма да се срамувате от мене, майор Лейтимър.
— Надявам се, че ще е така! И ако от устата ти не може да се отрони някое по-любезно обръщение към мен, то поне пред другите ми говори на малко име!
С тези думи Коул се завъртя и блъсна шумно вратата на банята зад себе си.
Когато малко след това Алена мина през залата, тя забеляза, че вратата към работния кабинет на Коул е плътно затворена. Дори мисис Гарт, която я разведе из къщата, не се осмеляваше да наруши уединението на Коул.
При обиколката с икономката Алена почувства, че къщата е обгърната в някаква тайна. Стаите бяха обзаведени или с претрупано великолепие, или съвсем скромно и оскъдно. Зарадва се, когато се изтръгна от тази мрачна атмосфера. От покритата тераса тя обгърна с поглед красотата на хълмовете и горите. До стълбището, което водеше към входа на къщата, на един стълб висеше голяма камбана. В този момент излезе Майлс и я удари два пъти. Очевидно някакъв сигнал, каза си учудена Алена.
Тя се запъти бавно към западното крило на къщата през потъналата в бурени розова градина. Пред един самотен храст, който отчаяно се бореше да оцелее, тя коленичи и започна да скубе плевелите. Вечерният мраз вече беше успял да повреди листата му.
Внезапно Алена спря и се озърна. Беше сигурна, че някой тайно я наблюдава. Тя засенчи очите си с ръка и погледна нагоре, към стаята на Коул, която се намираше над салона. Но далеч по-нагоре, зад оградата от ковано желязо на покрива, на Алена й се стори, че забеляза някакво леко движение. Дали Коул беше горе? Дали все още беше сърдит и вече съжаляваше, че се е оженил за нея? Иначе защо ще прави всичко възможно да стои по-надалече?
Един кабриолет застана пред входа и Оли скочи от капрата.
— Какъв хубав ден за разходка, мадам! — поздрави той господарката си.
— О, да — засмя се младата жена. — Кажете, Оли, защо преди малко Майлс звъня два пъти?
— Два пъти за кабриолета и четири пъти за голямата карета, мадам — поясни кочияшът.
— А тази розова градина — никой ли не се грижи за нея?
— Първият ни градинар не се завърна от войната, а последният от известно време изчезна — отвърна учтиво Оли.
В този момент Коул излезе от къщата. Носеше тесни черни панталони, копринена риза и подходяща жилетка. Той размени няколко думи с Оли, а през това време Алена крадешком го наблюдаваше. Нямаше как да не се възхити от високото му силно тяло и от загорелите черти на привлекателното му лице.
— Мога ли да изпълня някое ваше желание, мадам? — обърна се той от кабриолета към жена си.
— Не съм виждала от известно време Саул и се безпокоя за него. Той има толкова малко топли дрехи за тукашния суров климат.
— Качвай се — подкани я Коул. — Ще те заведа при него.
— Веднага — отвърна с готовност Алена. — За момент само, да си взема наметката.
Тя се обърна към къщата, но Майлс вече стоеше на входната врата и й подаваше дългата наметка с качулка, която Коул й бе купил заедно с другите неща. Алена бе пронизана от мисълта, че всичко е нагласено от Коул, но мъжът й седеше в кабриолета и гледаше разсеяно, като че ли това не го интересуваше.
Когато Алена се качи, той хвана ръката й и я задържа в своята по-продължително, отколкото се полагаше.
Мрачният му поглед бе смекчен от сянката на нежна усмивка.
Кабриолетът вихрено се понесе надолу по хълма в свежия утринен въздух. Скоро се появи малка горичка. Лекият екипаж заобиколи един шарен клонест бряст и пое по тесен, ограден от тополи път. Погледът на Алена се премрежи от лудото препускане и блещукащите полусенки, но изведнъж пред заслепените й очи се разпростря широко, огряно от слънцето поле. Съзря група по-малки постройки, събрани като пилци около голяма плевня.