Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Потс стоеше облегнат на един стълб пред входа на таверната, но щом съзря Гейдж и Шимейн, той изръмжа нещо през рамо и на прага тозчас се появи Мориса. Тя огледа намръщено Шимейн, после спря възхитено очи на високия мъж, който вървеше до нея, и накрая каза нещо на моряка, кимайки с глава по посока на приближаващата двойка. Очевидно му беше наредила какво да прави, защото след миг Потс я остави и тръгна право срещу тях.
Последното нещо, което Гейдж желаеше точно в този момент, бе нова схватка с този грубиян, но колкото й да не искаше първото му излизане с Шимейн да бъде провалено, не му се струваше много вероятно Потс да му позволи да избегне свадата. Надяваше се поне да оцелее след сблъсъка си с него.
— Мисля, че възнамерява да се сбие с вас — уплашено прошепна Шимейн, като стрелна предпазливо с поглед заклетия си враг.
В този момент четирима войници, които вървяха по улицата, зърнаха Мориса и след кратко съвещание помежду си свърнаха към таверната. Но когато приближиха, един от тях разпозна Потс.
— Вижте, вижте, това е Помиярът! Да пукна, ако не е самият той!
Другарите му също бяха станали свидетели на безплодните усилия на Потс да се измъкне от пълната с мръсотия канавка, в която го бе отпратил ритникът на Гейдж, и нямаха нищо против да се посмеят отново с тромавия моряк. Един от тях сбърчи нос с престорено отвращение.
— Ей, каква е тази противна воня?
— Вони на тор! — отвърна подигравателно друг. — Не сте ли забелязали, че Помиярът не си пада много по къпането?
— Ама сигурно си пада по лайната — намеси се трети, — след като одеве изяде толкова!
Жестоките им подигравки накараха Потс да се закове по средата на улицата с потъмняло от ярост лице. Стиснал юмруци толкова здраво, че кокалчетата му бяха побелели, той изгледа с омраза четиримата войници, двама от които приличаха на джуджета в сравнение с него.
— Я да видим кой от тия палячовци може да ми повтори това право в очите?
Войниците се спогледаха усмихнати и след като обсъдиха набързо поканата му, оставиха най-дребния от тях да отговори от името на всички.
— Готово! Само ела зад таверната, че да не ни види капитанът.
Разправията между тях позволи на Гейдж и Шимейн да отминат незабелязани от никого — освен от Мориса, която ядно ги проследи с поглед — и да продължат безпрепятствено надолу по главната улица.
Всички публични мероприятия в Нюпорт Нюз се провеждаха в сградата на общинския съвет, тъй като това бе най-голямата постройка в града. Гейдж беше казал, че почти всички жители ще присъстват на увеселението и още щом пристъпиха прага на салона, Шимейн разбра, че вероятно е бил напълно прав. Сред множеството недружелюбни физиономии тя успя да съзре и няколко приятелски лица. Семейство Тейт отсъстваха, защото Кели все още беше на легло, но двамата чираци на Гейдж, както и Гилиън, корабният дърводелец, бяха тук. Слай Тъкър пристигна със съпругата си малко след своя работодател, приблизително по едно и също време с Мери Маргарет, която припряно влезе в салона, подпирайки се на бастуна си. Имаше и други приятели на Гейдж, които му се усмихваха и махваха с ръка за поздрав. Но Алма Петикоум и нейната свита от клюкарки зяпнаха втрещено първо него, после Шимейн и роклята, с която беше облечена, и бързо зашушукаха зад разперените си ветрила. На една маса близо до входа пък седеше Роксана, на която бяха възложили задачата да посреща гостите и да събира входната такса. Очевидно появата на Гейдж и на придружителката му не се нравеше и на нея, защото откакто бяха влезли, не бе престанала да се мръщи гневно.
Мери Маргарет хвана ръката на Шимейн и я потупа с обич.
— Няма ли да дават награда за красавица на вечерта, та да я спечелиш? — Тя хвърли закачлив поглед към Гейдж и се усмихна. — Драго ми е да видя и негова прекрасна светлост най-сетне облечен като джентълмен.
Зад гърба й се появи Гилиън и помоли Гейдж да му позволи да танцува с Шимейн.
— Ако нямаш нищо против, Капитане.
Гейдж предпочиташе самият той да бъде първият й партньор, но макар и неохотно, отстъпи дамата си на младежа и застана встрани, за да ги наблюдава.
— Изобщо не очаквах да те видя тук, Гейдж — обади се Роксана от своята маса. — Може да се каже, че отново проявяваш обичайната си дързост.
Той остави шапката си на закачалката до входа и отброи необходимите за таксата монети.