Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Рошфор, прекалено навътре го приемаш — пошегува се Масена. — Не си загубил чак толкова много — само няколко хиляди флорина, освен това има стотици други жени, с които можеш да замениш госпожица Блайд, колкото и красива да е. — В гласа му се беше прокраднала тъжна философска нотка, защото тази година твърдението му беше подложено на изпитание без Тео. — Има ли значение кого чукаме — каза той, — стига жената да иска и да е на разположение. Кажи на Пит това — той пие прекалено много и не чука достатъчно. Това го кара да затъпява.
— Бонапарт няма подобен проблем — саркастично отбеляза Бо.
— Точно това исках да кажа и аз. — Генералът като че ли отново се отпусна и заговори с познатия си безгрижен тон. — Кажи какво искаш — още една русокоса хубавица? Лонд ще намери някоя, която ще разведри мрачното ти настроение. А сега, когато отново предстои да подпишем мирен договор с Австрия, дори няма да конфискувам златото ти. Поне заради това ми се усмихни — каза Масена с дяволита усмивка при споменал за неотдавнашните събития. Ако пожелаеше, можеше и да му вземе златото — можеше да го вземе цялото и дори да задържи Бо в плен, ако поискаше, при положение че Англия все още беше във война с Франция. Но в момента островното кралство беше без съюзници, защото примирието беше подписано, нямаше необходимата пехота и поне в близко бъдеще нямаше опасност да се окаже някаква сериозна заплаха. Можеше да си позволи да бъде великодушен.
Бо се усмихна на щедрия си домакин, на генерала, който беше най-даровитият главнокомандващ във Франция.
— Каква руса хубавица? — попита младият граф.
Масена се запревива от смях и помаха на адютанта си Лонд да се приближи.
— Лорд Рошфор ще бъде наш гост тази вечер, а той предпочита блондинки. Кажи коя от нашите ще му хареса?
Иполит Лонд с желание изпълняваше задълженията си на агент снабдител на Генералния щаб. Винаги се намираха дами, които бяха склонни да се възползват от услугите на победителите.
— Графиня Фильо определено е руса и е много страстна, сър.
— Можеш ли да я доведеш тук, да речем след един час?
— А за вас, сър?
— Доведи ми циганка. Изведнъж се уморих и не ми се занимава с ухажване. — Освен това станах жертва на разочарованието и меланхолията, помисли си Масена при спомена за Тео.
Двадесет и втора глава
Лонд се появи на масата на генерала след един час, както му беше наредено.
— Дамите чакат, сър.
Масена погледна Бо през масата.
— Вече насити ли се на картите, Рошфор? — Мъжете пиеха и играеха на двадесет и едно, за да убият времето, и обсъждаха общи приятели от офицерските корпуси и на Франция, и на Англия. Масена беше служил четиринадесет години в Кралската английска армия преди революцията, познаваше хора и в Англия, и в лагера на роялистите, а Бо се беше запознал с много офицери през последните няколко години, докато служеше на Пит.
— Не трябва да караме дамите да чакат — шеговито каза Бо, — макар че след толкова време без почивка, тази вечер повече ми се иска да си поспя в леглото.
— Не и преди да си видял графиня Фильо, Рошфор — отбеляза Масена и се изправи на крака. — Съпругът й беше много възрастен.
— Беше?
— Починал в леглото след изнурителна дейност. — Усмивката на генерала беше показателна.
— Достоен начин да напуснеш този свят — прошепна Бо и стана от стола.
— Гарантирам ви, че ще останете доволен, лорд Рошфор — потвърди Лонд и с лек поклон ги упъти към двойната врата, която водеше към коридора.
— Да не би да си я пробвал? — тихо попита Бо.
— Иполит се гордее с изпълнението на задълженията си, нали, момчето ми? — Масена имаше чувство за хумор.
— Грижа се единствено дамите да са достойни за интереса ви, сър. — Очите на младия светлокос адютант бяха невинни, както и тонът му.
— Той върши много добра работа, Рошфор. Няма да се разочароваш. Доведе ли Делфин? — продължи генералът, когато тръгнаха един до друг по коридора, осветен от свещи и украсен с пана на олимпийски богове и богини.
— Тя беше наистина много нетърпелива, сър.
— Тя е доста алчна и то не само в едно отношение. Благодаря ти, Иполит. Мисля, че напоследък работя прекалено много.
— Винаги работите много, сър. Ще съобщя на Франко, че утре ще спите до късно.
— Какво ще кажеш за закуска в девет, Рошфор? — попита Масена. — Или ти е прекалено рано?
— Девет часа ме устройва. Утре се връщам в Легхорн. — Изражението му за миг помръкна при мисълта за безсмисленото му пътуване, за пропилените мисли по една толкова алчна жена.