Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Като цяло картинката беше достатъчна, за да накара стомаха на Елейн да се свие. Но едва ли им оставаше повече от час дневна светлина, и то като се смяташе късно настъпващият летен залез. Дори препускането през половината от нощта едва ли щеше да им гарантира друг хан напред, а препускането толкова късно можеше да привлече внимание. Освен това имаха и друга причина днес да спрат по-рано.
— Трябва да спрем — каза Нинив.
Впрягът закова пред „Светлината на истината“, Джюйлин скочи да им отвори вратата и Нинив почтително подаде ръка на Елейн. Обаче й се усмихна — явно не смяташе да започва отново с цупенето си. Кожената торба, която увеси на рамото си, изглеждаше малко неуместна, но не чак толкова, поне Елейн се надяваше да е така. Нинив се бе сдобила отново с добър набор от билки и мехлеми и не смяташе да ги оставя без надзор.
Като погледна табелата на хана — грейнало златно слънце като това, което Чедата носеха на плащовете си — тя съжали, че „глиганоконят“ не е разбил тази врата, вместо вратата на другия хан. Половината от мъжете в гостилницата бяха облечени в белоснежни наметала и шлемовете им бяха поставени на масите пред тях. Тя пое дълбоко дъх и се овладя, за да не се завърти тутакси и да побегне.
Ако се оставеха настрана войниците, ханът изглеждаше приятен. Зелени клонки украсяваха студените огнища на двете големи камини и откъм кухните се носеше миризмата на вкусни гозби. Всички сервиращи слугинчета в бели престилки бяха засмени и щъкаха пъргаво между масите с подноси с вино и храна.
Появата на една лейди толкова близо до столицата предизвика леко размърдване. Неколцина от мъжете се извърнаха към тях — повечето загледаха „слугинята“ с нескрит интерес — но намръщено-тържествената физиономия на Нинив, разбрала, че я зяпат, набързо ги върна отново към виното. Нинив, изглежда, смяташе, че да я погледне мъж е престъпление, дори човекът да не кажеше нищо и да не й намигнеше похотливо. Елейн понякога дори се чудеше защо тогава не носи дрехи с по-проста кройка — беше й се наложило доста да се потруди, докато сивата рокля на Нинив й стане съвсем по мярка. Самата Нинив беше безнадежден случай, когато се стигнеше до финия шев с иглата.
Съдържателката, госпожа Джарен, беше пълничка жена с дълги посивели къдрици, топла усмивка и пронизващи очи. Елейн подозираше, че е в състояние да забележи захабен пеш или празна торба от десет крачки. Те очевидно преминаха огледа, защото тя ги посрещна възторжено, удостоявайки ги с дълбок реверанс, при който просна нашироко сивите си фусти, без впрочем да пропусне да запита дали нейно благородие идва от Амадор, или е тръгнала за там.
— От — отвърна Елейн с уморена превзетост. — Градските балове бяха много приятни, а крал Айлрон е доста обаятелен мъж, което не може да се каже за повечето крале, но ми се налага да се върна в именията си. Искам стая за себе си и Нана и нещо за телохранителя и кочияша си. — Сети се за Нинив и слугинското креватче на колелца, което се пъхаше под леглото на господарката, и побърза да добави: — Искам две нормални легла. Нана трябва да е до мен — все някак ще изтърпя хъркането й. — Нинив се понамърщи — съвсем мъничко, за щастие — но това си беше чистата истина: тя хъркаше ужасно.
— Разбира се, милейди — отвърна закръглената ханджийка. — Имам тъкмо подходящата за вас стая. Но мъжете ви ще трябва да се подслонят в конюшнята, горе в сеното. Доста ми е претъпкано, както виждате. Някаква скитаща трупа вчера докара едни ужасно големи животни и едно от тях събори „Кралския копиеносец“. Бедният Сим си загуби над половината клиентела и всички се преместиха при мен. — Усмивката на госпожа Джарен издаваше по-скоро задоволство, отколкото съчувствие. — Но за вас все пак имам една стая.
— Сигурна съм, че ще ни свърши работа. Ако бъдете така добра да ни пратите лека вечеря и малко вода за миене, мисля да си легна рано. — От прозорците все още струеше дневна светлина, но тя деликатно постави длан на устата си, уж за да прикрие прозявката си.
— Разбира се, милейди. Както желаете. Насам, моля.
Госпожа Джарен, изглежда, смяташе, че е длъжна да забавлява Елейн, и докато ги водеше към втория етаж, продължи да обяснява надълго и на широко за претъпкания си хан и как било истинско чудо, че все още й била останала стая за скитащите артисти и техните животни и как те били прогонени далеч извън чертите на селото, та се отървали от тази дрипава пасмина, за всичките благородници, които се отбивали през годините в нейния хан, дори самият лорд-капитан командир на Чедата веднъж, представете си! Че то и един Ловец на Рога минал оттук едва вчера, на път за Тийр, където според хорските приказки Тийрският камък бил паднал в ръцете на някакъв Лъжедракон, и не било ли ужасно мъже да могат да правят такива неща? — Надявам се никога да не го намерят. — Ханджийката енергично поклати глава и сивите й къдрици се разлюляха.