Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Каретата внезапно спря, отхвърляйки Елейн върху Нинив. Конете зацвилиха.
Прегърнала сайдар, Елейн вдигна капака на прозореца… и отново го пусна с облекчение. Тук имаше нещо, каквото бе виждала неведнъж в Кемлин. На голяма поляна край пътя беше спряла на стан пътуваща менажерия. Огромен лъв с черна грива лежеше полузадрямал в една клетка, заемаща цялата задна част на фургон, а двете му самки крачеха нервно между решетките на друга. Трета клетка стоеше отворена и пред нея някаква жена караше две черни мечки с бели муцуни да пазят равновесие върху големи червени топки. В друга клетка бе затворен някакъв звяр, който приличаше на глиган, само че имаше пръсти с нокти — това животно идеше от Айилската пустош, знаеше тя, и се наричаше капар. Още клетки бяха заети от други животни и птици с яркоцветни пера, но за разлика от всяка друга менажерия, която бе виждала, тази пътуваше и с хора: двама мъже жонглираха с увити в цветни лентички обръчи, по-нататък четирима акробати се упражняваха да правят пирамида, а една жена подаваше храна на дузина кученца, които ходеха на задните си лапи и се преобръщаха заднишком по нейна команда. Още по-далече някакви мъже издигаха два високи пилона: тя си нямаше и представа за какво могат да служат те.
Нищо от това обаче не бе накарало конете да се вдигнат на задните си крака и да зацвилят уплашено въпреки отчаяните усилия на Том да ги укроти. Тя самата можеше да подуши миризмата на лъвовете, но това, към което гледаха с подивели очи изплашените коне, бяха три огромни животни със сива набръчкана кожа. Двете бяха високи колкото каретата, с големи уши и грамадни извити бивни, между които чак до земята висеше дълъг нос. Третото, по-ниско от конете, но тежко почти колкото тях, нямаше бивни. Малкото им, предположи тя. Една жена с бледожълта коса го чешеше зад ухото с дебел остен. Елейн беше виждала и такива животни. Но никога не беше мислила, че ще ги види отново.
Откъм лагера се приближи висок тъмнокос мъж. Въпреки жегата бе облечен в червено копринено наметало, което размаха в щедър поклон. Беше хубавец, умееше да подгъва крак и изглежда, си даваше сметка и за двете.
— Простете, милейди, ако гигантските глиганоконе са изплашили животните ви. — После махна на двама от мъжете да дойдат и да помогнат да успокоят конете, след което се взря в нея и промърмори: — О, замри сърце. — Беше достатъчно високо, за да го чуят всички. — Аз съм Валан Лука, милейди, прочут комедиант. Вашето излъчване ме съсипва. — Той направи втори поклон, още по-изискан от първия.
Елейн погледна Нинив и забеляза същата насмешлива усмивка, която се бе появила и на нейното лице. Този Валан Лука, изглежда, беше много самоуверен. Хората му бързо се оправиха с конете, които продължиха да пръхтят, но вече не блещеха очи. Том и Джюйлин бяха зяпнали странните животни почти толкова втренчено, колкото и конете.
— Глиганоконе ли казахте, господин Лука? — каза Елейн. — Откъде идват те?
— Гигантски глиганоконе, милейди — последва готовият отговор, — от приказната Шара, където аз лично водих експедиция из диви земи, пълни със странни народи и още по-странни гледки. Ще бъда на седмото небе, ако позволите да ви разкажа за тях. Гигантски човеци, два пъти по-големи от огиер. — Той придружи думите си с щедри жестове. — Същества без глави. Птици толкова големи, че могат да вдигнат цял бик и да го отнесат. Змии, които могат наведнъж да глътнат жив човек. Градове, съградени от чисто злато. Слезте, милейди, и ми позволете да ви разкажа.
Елейн не се и съмняваше, че този Лука ще се омае от собствените си приказки, но пък дълбоко се съмняваше, че животните идват от Шара. Първо, дори Морският народ не беше виждал от Шара повече от заградените със стени пристанища, до които беше ограничен достъпът им: минеше ли някой отвъд тези стени, повече не го виждаха. Айилците също не знаеха много повече. Второ, двете с Нинив вече бяха виждали такива същества във Фалме, по време на нахлуването на Сеанчан. Сеанчанците ги използваха за работа, както и във война.
— Не, господин Лука, благодаря — отвърна тя.
— Тогава позволете да ви изнесем представление — каза той бързо. — Както можете да видите, това не е обикновена пътуваща менажерия, а нещо съвсем ново. Частно позорище. Акробати, жонгльори, дресирани животни. Най-силният мъж на света. Дори фойерверки. С нас има истински Илюминатор. Тръгнали сме за Геалдан и утре вече няма да сме тук. Но ако благоволите…