Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Трябват ти биографиите на тримата, така ли? Дребна работа. До твоето пристигане ще подготвим досие.
— Мисля, че и тримата са служили в армията, на това обстоятелство обърнете особено внимание. Необходими са ми много подробни сведения: офицерските им чинове, номерата на частите, в които са служили, мястото и службата им.
— Ясно. Кога мислиш да се върнеш? Заради тайфуна тук са отменени всички полети.
— Искам да отида утре на гробището. Ако не успея, връщам се още с първия самолет. Не искам да ми търсите заместник.
— Добре, и ние ще се постараем да издържим някак си, докато се върнеш.
Както винаги разговорът завърши с приятелско заяждане.
Сутринта небето се изясни. Тайфунът връхлетя с бясна скорост върху Япония в района на остров Шикоку, префуча през Хоншу и изчезна в Японско море.
Хирано все пак трябваше да се откаже от посещението на гробището — пътят в планината беше затрупан. Журналистът съжаляваше, че не му се удаде да види величествената грамада побелели от ветровете и дъждовете скелети … Той реши да отлети с първия самолет за Кагошима — след обед полетите бяха възстановени. До летището го изпратиха Шинкава и Фукуяма. По пътя Шинкава му разказа биографията на Норимаса Хага.
Хага завършил военно училище, а в края на войната достигнал до чин майор; служел във Втори отдел на манджурския „отряд 731“ на Управлението по водоснабдяване и профилактика на частите на Квантунската армия.
Общата картина се изясняваше.
— Браво на вас! — възхищаваше се Шинкава. — Само за три дни намерихте писмото, което тукашните вестникари търсят от толкова време.
— Просто ми провървя — отговори скромно Хирано. И наистина случайността го срещна в подходящ момент с Накагава и Такаока.
В чакалнята Шинкава подари на Хирано бутилка с прочутия местен елексир от змийска отрова и прибави към този сувенир една дебела книга:
— Това е географско описание на нашия остров. Може би ще ви бъде полезна само че книгата е малко тежичка …
Хирано пристигна в Кагошима, но краят на пътуването пак се отложи — поради тайфуна самолетите не летяха. Той реши да чака в летището и да отлети веднага, когато стане възможно.
За да си запълни някак времето, започна да прелиства подарената му от Шинкава книга. Въпреки очакванията му, краеведческият очерк за Токуношима се оказа интересен — в него се разказваше за историята, политическия живот, икономиката и културата на острова. В раздела „Народно изкуство“ Хирано намери песента „Ягамабуши“. Оказа се, че песента играела важна роля в погребалния обред. Наричат я „размишления“ и в някои селища я пеят и досега по време на погребения. Освен това пеят само жените и думите на песента са различни в зависимост от това, кого погребват. Ако е умряло дете, пеят „мило чедо“. Ако са умрели младеж или девойка, пеят „любов моя“. Ако са умрели баща или майка, пеят „останахме сираци“. Текстът на песента е простичко повторение на едни и същи думи, но мелодията е толкова красива и печална, че щом я чуеш веднъж, запомняш я за цял живот. Много старци смятат, че без нея не могат да се разделят с този свят.
Хирано откри в книгата и един текст, който не му беше известен:
„Колко са далеч от нас островите на Ада и Рая! Всички сме чували гласовете на отишлите там, но никой не е чувал гласа на някого, който се е върнал. Който кротко е починал, няма желания. На каменната му възглавница сложи само сребърна лъжичка и цъфнала клонка …“
Там имаше и бележка, че лъжичката се смята за щастлив амулет.
Сребърната лъжичка … Изтърваната пред гробището лъжичка се появи в „Ягамабуши“! Случайно ли е това съвпадение? Или Хага е оставил сребърната лъжичка като жертвоприношение пред душите на прадедите си, както се пее в песента?…
Хирано се увлече да чете книгата. В раздела „Вярвания“ откри друго любопитно място. Оказа се, че култът към мъртвите предшественици е вкоренен толкова дълбоко сред населението на острова, че дори е съчинена пословицата: „Преди да се помолиш на бога, почети родителите си.“ Хората вярват и досега, че онзи, който не участвува в празника за помен на мъртвите, ще бъде сполетян от жестоко наказание — ще го ухапе хабу, нещастието ще споходи къщата му…
Но къде е пристанището на духовете на мъртвите? Има поверие, че в продължение на трийсет години покойникът се намира в своето земно пристанище, а след това се превръща в божество и се възнася на небето.
Сред празниците и обредите Хирано откри няколко празника за помен на мъртвите, между които и „торуми“, или „оякоджими“, който се чествува през октомври. „Торуми“ е ден за посещение на пещерното гробище „Тору“, а „оякоджими“ — „ден за среща с родителите“, иначе казано, „ден за среща с покойните предшественици“.