Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Все пак дори сега, след смъртта на кмета, можем само да предполагаме, че молбата за проучванията е написана принудително. Необходими са доказателства…
Къщата се разтрепера от напъна на вятъра.
„Защо е написал това писмо кметът на Амаги? Кой би могъл да упражни върху него натиск?“ — в ума на Хирано се тълпяха едно след друго съмнения.
— Навърши се вече над една година от смъртта на кмета. Сега е невъзможно да бъдат намерени доказателства — каза Такаока.
— Достатъчно е да открием какъв е бил поводът за натиска. Дали кметът не е имал, да речем, някакви лични връзки с Националния център за промишлено строителство, с чиновници от Министерството на външната търговия и промишлеността или пък с компанията „Усвояване на Южните морета“?
— Вие мислите…
— Може би господин Хага не е можел да откаже на някого, с когото е бил свързан в миналото. Ако успеем да открием подобен факт, това би имало ефекта на експлодирала бомба. Знаете ли нещо за миналото на господин Хага?
— Малко зная, но ми се струва, че по време на войната е бил офицер в Квантунската армия, воювал е в Китай.
— Господин Хага е служил в армията, така ли?
— Казват, че завършил войната с чин капитан. Но господин Хага не обичаше да си спомня за ония времена … Да, един ден заедно с него и с Накагава отидохме да ловим риба и ненадейно се оказахме край остров Морското конче. Тогава Хага каза, че по време на войната му се наложило да премести на острова фабриката за производство на бактериологично оръжие … Тогава вярвал, че действува за благото на родината, но след поражението на Япония станало ясно, че само е осквернил родните си места. Това го измъчваше постоянно, за мен, вика, може да се каже: „И страната загина, и дори планини и реки не останаха.“43
В съзнанието на Хирано сякаш проблясна искра. Хага е пренасял на Морското конче базата за бактериологично оръжие! Паметта му заработи трескаво, разпокъсаните факти се съединяваха, сливаха се в единна цялост.
— И след това кметът даде съгласието си да бъдат направени проучвания за строежа на атомния завод … — продължи тъжно Такаока.
— Струва ми се, че след като е извършил една грешка, господин Хага не би направил втора. Сигурно са го принудили. Но как?
Върху къщата връхлетя с рев нов порив на вятъра.
Привечер бурята поутихна. Към три часа през деня тайфунът се отклони рязко на североизток източно от Токуношима и се насочи към Японските острови. В последния момент Токуношима остана встрани от фронталния му удар.
Съучастниците
Ураганът префуча и остави чудовищни следи — срутвания и пороища в планините затрупаха с камъни пътищата, разрушиха къщя. За щастие пътят от Камецудо Амаги не беше пострадал и Хирано успя да се върне в хотела, макар и много трудно.
На другия ден искаше да отиде на гробището в Ниши Акина, но тайфунът провали всичките му планове. Сега сигурно не можеше да се достигне дотам. При това положение трябваше да се стяга за Токио.
Благодарение на това, че телефонната връзка вече беше възстановена, Хирано се обади от хотела на Шинкава. Разказа му за резултатите от пътуването си и го помоли да изясни подробностите в биографията на Хага. След това се свърза с редакцията на „Сагами шимпо“. На телефона беше Кенджо.
— Какво става там с тайфуна? — Гласът на главния редактор звучеше учудващо ясно, сякаш разговаряха по градския телефон.
— Току-що ни отмина.
— От тебе ни вест, ни кост. Бях започнал да се безпокоя.
— Е, пак е добре, че сегиз-тогиз си спомняте за мен!…
— Я не се надувай. Стане ли нещо с теб, трябва да търся някого за мястото ти.
— И аз се безпокоях, че вестникът може да закъса съвсем, докато ме няма.
— Ама че език имаш… Как да е, намери ли нещо интересно?
След като му разказа в общи линии за събрания материал, Хирано предложи:
— Тукашните вестници се готвят тези дни да публикуват писмото на кмета. Не бихме ли могли да ги изпреварим, да поместим поне кратко изложение?
— Хм … фиктивен документ — местните власти искали на острова да бъде построен завод за регенерация на ядрено гориво. Примамливо… — Кенджо явно се заинтересува от тази история.
— Имам една молба: необходими са ми някои данни … Запишете си: Хидейо Ошима, парламентарен заместник-началник на управлението за развитие на островите Амами Ошима; Масао Сато, председател на управлението на Националния център за промишлено строителство, и Томокадзу Инамура, президент на компанията „Усвояване на Южните морета“. Предполагам, че кметът Хага, който е написал писмото, е бил свързан по някакъв начин с тях. Ако открием нещо общо в биографиите на тази четворка, смятайте, че работата е свършена.
43
Перифраза от известната сентенция на китайския поет от VIII век Ду Фу: „Страната загива, но планините и реките остават.“