Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Последният ден на ноември 1978 година. Бях готов да се откажа, когато я видях да завива зад ъгъла. Беше ходила на пазар, носейки пликове. Вървеше бавно, не бързаше. Направо ми причерня пред очите. Бях й забранил да излиза от къщи.
Тя забави крачка и се загледа в един уличен музикант, беше с гръб към мен. Взрях се в профила й. Тя се усмихваше. В мен се надигна негодувание. Нали й казах да не излиза и да не ходи с рокли, с които се виждат краката й? А тя нарушаваше правилата ми, правеше ме на посмешище.
Тръгнах след нея. Тя се загледа в една витрина, явно не бързаше да се прибира. Мина ми през ума, че може би чака да се срещне с любовника си, но не се случи нищо такова. Когато наближихме нашата улица, тя се препъна и изпусна чантата си. Стара, бежова чанта, която не бях виждал преди това. Докато я вдигаше, ме забеляза отзад.
— Искендер… — прошепна, сякаш името ми е някаква тайна.
Искендер Топрак, затворът в Шрусбъри, 1991 година
Пръчката и снопът
Лондон, октомври 1978 година
Оказа се по-трудно да намери Оратора, отколкото беше очаквал. Искендер обиколи няколко кафенета, звънна на двама-трима души, нищо. Хрумна му, че знае много малко за този тип. През всичките тези месеци все Оратора му пращаше съобщения да се срещнат и никога Искендер. Нямаше представа къде живее Оратора и какво прави през свободното си време. Спомни си как той е споменавал, че следва в някакъв колеж в града, но какво точно, беше загадка, както всичко останало.
Все пак Искендер успя да го открие чрез приятел на приятел в запусната зала за бойни изкуства на Брик Лейн. Оратора беше заобиколен от десетина младежи по къси панталони, насядали близо един до друг на матраци, като гълъби, струпали се под стряха. Някои бяха с петна от пот по гърдите и с хавлиени кърпи около вратовете. Явно току-що бяха приключили тежка тренировка и се бяха събрали да обсъдят нещо важно, преди да се отправят към душовете. Щом видяха, че Искендер се приближава, замълчаха и го загледаха с недоверие, което не сметнаха за необходимо да крият.
— Няма страшно — каза Оратора и им намигна. — Познавам го.
На Искендер не му харесаха нито намигването, нито тонът, но въпреки това ги поздрави. Леко наклонена глава, едва доловима извивка на устната и лаконичното:
— Здрасти!
Оратора скочи пъргаво на крака и долепи дясна ръка до сърцето си.
— Здравей, братко. Искаш ли да се присъединиш към нас?
— Не, благодаря. Аз такова… трябва да отида на друго място. Наминах да те поздравя и да върна записите, които ми даде последния път.
Оратора промърмори на приятелите си нещо, което не се чу, и се приближи. Искендер забеляза колко дребен е той без зимното яке и дебелите пуловери. С тесни рамене, кокалести китки, леко криви крака.
— Нямаше нужда да идваш чак дотук.
— Не се притеснявай — отвърна Искендер, който и досега не бе наясно защо е дошъл.
— Искаш да поговорим ли?
— Ами… да. Две-три минути.
Двамата отидоха в спокоен ъгъл и седнаха на пода. Срещу тях имаше най-различни фитнес уреди. Загледаха как някакъв нисък набит мъж пъшка и стене под тежест, която не беше в състояние да вдигне. С потно лице, червени петна по бузите, ръце, в които почти не бяха останали сили.
Искендер погледна с крайчеца на окото Оратора и прошепна:
— Не знаех, че тренираш. Какво?
— О, таекуондо. Но не съм голям боец. Не ми е стихията всъщност. Аз съм човек на идеите.
— Защо тогава идваш тук?
— Защото хора като нас трябва да знаят да се защитават. Чу ли какво се е случило вчера в Норт Енд? Скинари, четирима. Нападнали един бенгалец, собственик на магазин. Четирима срещу един. Много равна битка, нали?
— Не съм чул.
— Съборили го на земята и му обръснали главата. Нарисували върху черепа му малоумните си символи. Клетият, изпаднал в такъв ужас, че се поболял. Жена му не спира да плаче. — Той замълча, за да си поеме дъх. — Е, ти поне знаеш да се защитаваш.
Искендер кимна, макар и да не беше сигурен, че именно заради това се е записал да тренира бокс. Не беше въпрос на защита или нападение. Той не се боксираше, за да се бие с врагове, истински или въображаеми. Правеше го, защото за разлика от много други спортове, измислени и нагласени, боксът беше истински, неподправен. Отражение на живота едно към едно. На ринга си сам. Няма отбор. Няма резерви, които чакат да те заменят. Всеки е сам за себе си. Доброто и злото, възвишеното и низкото, алчността и милостта. Всичко беше там. Ако искаш да разбереш що за човек имаш насреща си, е достатъчно да го погледаш как се боксира.