Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Когато накрая успяха да ги разтърват, бодигардът трепереше.
— Повече да не съм ви видял тук и двамата. Чухте ли? Видя ли ви наоколо, Бог ми е свидетел, ще ви ударя толкова силно, че няма да знаете кой ден е.
— Хайде, да вървим — затегли Адем сина си за ръката предпазливо, но твърдо.
Няколко минути вървяха, без да казват нищо и след като се скриха от поглед, седнаха на тротоара под една улична лампа. Искендер дишаше запъхтяно, усещаше в устата си кръв.
— Майка се среща с някакъв — каза уморено.
— Моля?
— Чу ме — рече момчето. — Трябва да се прибереш и да оправиш нещата.
Адем извади цигара, запали я и я подаде на сина си. Забелязал изненадата върху лицето му, каза:
— Хайде, хайде. Знам, че пушиш.
Запали втора цигара — за себе си. Запушиха един до друг. Вечерта беше мразовита и мрачна, но пълна с възможности.
— Майка ти обича ли го?
Искендер не можеше да повярва на ушите си.
— Какви ги говориш, татко?
Адем хвана сина си за коляното.
— Виж какво, знам, че не разбираш. Ако се беше случиш преди десет години, щях да побеснея. Щях да направя всичко, само и само да го спра. Но сега съм достатъчно стар, и да съм наясно, че не мога да накарам майка ти да ме обикне. Искала ми е развод няколко пъти. Пренебрегнах молбата й, но тя е права.
Да чуе думата „любов“ от устата на баща си бе учудващо за Искендер. Вярно, в миналото се беше питал многократно как и защо родителите му са се събрали, но сега вече не ставаше въпрос за любов. Адем му беше баща, глава на семейството. А не романтичен тийнейджър.
— Но, татко…
— Виж какво, навремето имаше един селски кмет, който каза, че любовта на мъжа е отражение на характера му. Така и не разбрах какво ми говори, но сега вече знам. — Той остави дима да излезе през ноздрите му на рошави кълба. — Мислиш, че не се сърдя на майка ти. Сърдя й се. Но се сърдя повече на себе си. Никога не сме се обичали. Бракът ни бе такава грешка.
Но не съжалявам, защото се родихте вие с Есма и Юнус.
Тогава се случи нещо, което Адем не възприе насериозно, което дори след години щеше да помни до най-малките подробности, винаги с пронизващо съжаление. Искендер запрати с пръст цигарата надалече и загледа как тя описва слаба светеща дъга в мрака наоколо, а после рече:
— Ако ти не се погрижиш и не оправиш нещата, ще го сторя аз.
Въжето
Лондон, 20 октомври 1978 година
Пембе ускори крачка и се приближи до киното, което вече познаваше толкова добре. Ниските й токове потракваха по тротоара равномерно, като приспивна песен. Тя не поглеждаше нагоре или наоколо, беше вперила очи в земята, сякаш отново беше дете и това бе игра. Щом тя не виждаше света, може би и той нямаше да я види.
Всеки път нарочно закъсняваше и влизаше в салона петдесет минути след началото на прожекцията. Така имаше по-малка вероятност да ги видят заедно. Напоследък обаче Пембе бе станала малко по-непредпазлива. Два пъти даже беше излизала заедно с Елиас на улицата, веднъж, за да купи саксия, и втори път — за да послуша един уличен музикант. Както винаги, беше притеснена, но сега вътре в нея се бе появил някакъв подтик глас, който умираше да излезе навън и да бъде чут. Никой дотогава не бе изживявала такова нещо и не знаеше какво у прави с тази нова дързост, която хем беше, хем не беше част от нея.
Мина под сводовете на главния вход, без дори да поглежда едрата касиерка с тъжен вид. Малко от мъха на сивото и палто се закачи във въртящата се врата и политна от вятъра като семена на глухарче, понесли се надлъж и шир, спират никъде. Тя влезе в киното и вдиша познатите миризми. Кръговете по замърсения мокет, от които й се завиваше свят, ако ги гледа прекалено дълго, смрадта от мръсните пепелници и щандовете с пуканки с масло, солети и дъвки с плодов вкус. Всичко това, кой знае защо, й действаше успокоително. Още том влезеше във фоайето, я обземаше някаква лекота. Чувстваше се спокойна, защитена. Земята спираше да се движи и приканваше и нея да направи същото, а тя преставаше да се притеснява за бъдещето и се оставяше във властта на мига.
Младият разпоредител на входа провери билета й, после разтвори завесите и й даде знак да го последва. Прожекцията беше започнала. В салона цареше полумрак, всичко бе окъпано в сребриста светлина, която отскачаше от екрана при всяка ярка сцена. Докато вървеше след електрическото фенерче, Пембе се огледа бързо. В салона имаше десетина-петнайсет души, повече от обикновено. За стотна от секундата тя долови напрежение, каквото допреди миг не се чувстваше.