Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
— Добре го измисли — каза барманът. — Получаваш чаша вода за това. Газирана. Без лед. Повече от мен няма да видиш.
Искендер отпи от водата и застана пред сцената, след което огледа завесите в двата й края. Дали жената беше там, отзад? Дали да не отиде да я намери? Докосна още веднъж шишенцето в джоба си. Усети го едновременно студено и топло под пръстите си. Още обмисляше какво да прави оттук нататък и събираше сили за предстоящата среща, когато забеляза, че бодигардът го търси. Почука по часовника си, без да се усмихва — беше непреклонен. Искендер си допи водата, благодари на бармана и тътрузейки крака, тръгна към бодигарда. Нищо не вървеше по план.
Зачака на пътеката отстрани, мислите му се носеха на вихрушка. Сякаш след цяла вечност забеляза, че някой върви към него. С несресана коса, сведена глава и плаха стъпка, сякаш се страхуваше, че краката му ще се подкосят. Не забеляза момчето, покрай което мина.
— Татко…
Адем спря и се обърна. Върху лицето му грейна усмивка, ведра и искрена, но бързо бе заменена от мрачно изражение.
— Искендер… да не се е случило нещо с брат ти и сестра ти?
— Не. Те са добре, наистина.
За миг като че ли му олекна. Но след облекчението дойде подозрението, а след подозрението — раздразнението.
— Не трябваше да идваш тук.
Още нещо, което Искендер не беше предвидил. Беше очаквал баща му да се притесни, след като го види, вероятно да се смути, но не и да се ядоса. Лицето на момчето безизразно, когато се тросна:
— Ти също.
Устата на Адем се смъкна надолу в краищата, очите пламнаха.
— Мери си думите, хлапе. Не можеш да разговаряш така с мен.
— Искам да си дойдеш вкъщи, Татко — натърти на последната дума Искендер.
Адем схвана намека.
— Прибирай се при майка си, докато не съм ти строшил костите.
— Какво им е на костите ми днес? Всички искат да ги трошат.
Известно време двамата стояха, без да казват нищо. Баща и син потънаха в мислите си, както се гледаха в очите и си отправяха предизвикателство другият да заговори пръв. Точно тогава Адем бе обзет от зловещо чувство, сякаш гледаше огледало и виждаше себе си, само че по-млад. Момчето му беше като него, но с повече привилегии, и без тревогата и пасивността, стрували му толкова скъпо.
— Ще се прибера, когато му дойде времето — отсече Адем.
— И кога ще му дойде времето? Когато ти втръсне от тази пачавра ли…
Плесницата дойде мигновено. Искендер явно се смути не толкова от реакцията на баща си, колкото от онова, което бе излязло от устата му. Не можеше да повярва, че го е изрекъл. То беше в разрез с възпитанието му.
Бодигардът беше видял плесницата и се приближи към тях.
— Ей, вие двамата. Я по-спокойно, да не повикам полиция.
— Няма страшно… — промърмори Искендер сякаш на себе си. Гледаше мрачно, в очите му се бяха появили искри, каквито преди нямаше. Спокойно, прекалено спокойно, той се извърна към баща си и каза:
— Ако ме удариш още веднъж, ще те ударя и аз. Ударът ми е по-силен.
Адем пребледня. Почувства в гърдите си болка, толкова остра, че за миг не можеше да диша. Не беше само шокът, мъката, срамът, че синът му го е обидил пред непознат. Имаше нещо по-дълбоко, по-болезнено. Закъсняло осъзнаване. Чак сега Адем проумя, че именно това е трябвало да направи и той преди много години. Когато неговият Баба го биеше и продължи да го прави и след като Адем стана по-висок от него, той можеше да направи точно това. Съжалението беше смазващо.
Адем направи крачка към Искендер и го удари още веднъж, по-силно. Точно тогава се случи най-страшното. С рев на ранен звяр, Искендер се затича бързо и се блъсна в стената на клуба. Удари си челото. Веднъж, втори, трети път. Тряс, тряс, тряс.
Адем се опита да го укроти — безуспешно.
— Не ме докосвай — кресна Искендер.
От стената го издърпа бодигардът. Но Искендер чувстваше толкова силна потребност да наранява, че не се спря. Заби зъби в рамото на бодигарда, докато не му пусна кръв. Настъпи го и след като отметна назад глава, го фрасна със силен глух звук по брадичката. Мъжът изобщо не го очакваше. Почервенял до мораво, си изпусна нервите. Отвърна на нападението.
— Не, не — опита се да ги разтърве Адем. — Моля ви, недейте Той ми е син.
Струпаха се и други хора. Клиенти, келнери, няколко танцьорки. Сред тях беше и Роксана, която наблюдаваше сцената с широко отворени очи и свито сърце.